МОЛИТВЕНОТО МЪЛЧАНИЕ

479 0

Автор: о. Спиридон Скутис

Подготвил: Константин Константинов

Мълчанието е злато. Това е голяма истина. Много пъти трябва да замълчиш, но не от малодушие, а от любов и заради защита. Понякога мълчанието е животоспасяващо както за вас, така и за другия човек.

Не е лесно да решиш кога да говориш и кога да мълчиш. Това е следствие от разсъдителността и изисква много труд. Може би в някои случаи е било добре да замълчите, но вие сте говорили и това се е превърнало във война. Разбира се, случва се и обратното. Не е лесно да се вземе решение, но не  и невъзможно.

Има случаи, в които трябва да мълчите, а след известно време да говорите, и обратно. Особено в моменти на напрежение и гняв, когато другият човек не вижда и не чува, говоренето не е полезно. Молитвеното мълчание е най-доброто лекарство.

Светците пазели молитвено мълчание. Те мълчали външно, но вътрешно били съединени с Христос, така че тяхното мълчание „говорело” и изцелявало човешките сърца. Това мълчание не било застой и отдръпване, а проява на любов и изцеление.

Живеем във времена, в които отношенията са трудни, а мълчанието често е лекарството, което лекува. Особено ако наоколо има токсичен човек, молитвеното мълчание е ключът към мира и спокойствието.

В много случаи мълчанието само по себе си също е диалог. Както се казва, да оставиш нещо настрана, в някои случаи е животоспасяващо.

Колко пъти се е случвало да мълчим, а сякаш сме казали всичко? Колко пъти сме мълчали с уста, но сме „говорили с очи”?

Отиваме на Света гора и много пъти сме имали по-голяма полза от мълчанието на светците, отколкото от многото думи. Това молитвено мълчание е направило вътрешна операция на сърцето ти, а след това  ти почувства, че нещо се е случило в теб, макар другият човек да не е казал нито дума! Но той е говорил в сърцето ти с молитвеното мълчание, което е  плод, идващ от аскезата и любовта на Христос.

Всички тези неща, когато се правят с разсъдителност и са плод от молитвата и любовта, могат да спасят дадена ситуация. Без разсъдителност можеш да убиеш дори и с едно „Обичам те”.

Много е важно да приключите деня и да заспите, без да сте наранили някой човек. Да няма човек, който да е загубил съня си, защото сте го наранили, но да има хора, които да си спомнят за вас и да се усмихват, защото сте им помогнали по някакъв начин. Колко благословено е това!

Думите, които излизат от устата ни, могат да прегърнат или да убият даден човек, затова е необходима разсъдителност. Те могат да причинят неизцелима  рана или да запечатат любовта завинаги. Затова е необходимо изкуството на словото! Но когато сте станали любов, тогава, каквото и да казвате, каквото и да правите, всичко говори и става Христос! „И вече не аз живея, а Христос живее в мене” (Гал. 2:20), ни казва апостолът на езичниците Павел.

Погледът ви, животът ви, походката ви, думите ви не само да излъчват Христос, но и да преобразяват другите.

Нека бъдем внимателни. Нека се молим и живеем с Христос, а след това да кажем една-две думи с внимание и любов.