МОСТ МЕЖДУ ДВА ЗАВЕТА

341 0

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“ — гр. Варна

Споменът за праведника е с похвали, а на тебе, Предтечо, е достатъчно свидетелството на Господа, защото наистина ти се показа най-честит от пророците, понеже се удостои да кръстиш в струите Проповядвания, затова, като пострада с радост за истината, благовести на тези, които бяха в ада, явилия се в плът Бог, Който взема върху си греховете на света и ни дава велика милост.

Тропар на св. Йоан Предтеча

В Свещеното Писание има думи, които като живи въглени обгарят онези, които ги срещнат по пътя на своите жадни духовни търсения. Поставят ги в една особена ситуация на възторг, но и на смут с трескавата си откровеност… Така се пораждат някои болезнени въпроси, на които всеки искрено вярващ няма как да не се постарае да потърси отговори, за да успокои духа си.

Пример за такива думи е откровението на Пречистия Иисус: „Истина ви казвам: между родените от жени не се е явил  по-голям от Иоана Кръстителя“ (Мат. 11:11). Но защо Спасителят  въздига Йоан до тази неизказана висота и  го отделя така ясно и отчетливо от всички останали?

Каква е тайната на този светец? И той, както всички преди и след него, е живял в труд и лишения, в молитви и подвизи, положил е видим и невидим за  съвременниците си труд на послушание в стихията на своята лична и нестихваща „метаноя“. Също както всички заслужили да бъдат  в Несъкрушимото царство, той е имал своите терзания, тежки вътрешни борби и тайнствени мигове на откровения.

И той е бил гонен и оплюван, чувствал се е като „чужд сред свои“, защото хората не само са го избягвали заради изобличителния му дух, но и са се страхували от него, обвинявайки го, че е обладан от зъл дух. И неговото послание, както на всички пророци и праведници от Стария Завет,  е зов към покаяние като най-чист път за помирение с Господ Бог.

Неговият глас е кънтял подобно на гласовете на Илия, Йезекия и Исаия и на всички, които са носили призванието да бъдат вестители на Божието царство. Дълбоко неразбирани, рязко отхвърлени, яростно гонени заради правда. Изпросен е с молитва и пост, със сълзи на очи, както мнозина преди и след него, от верни и благочестиви родители и явèн по особено благоволение от Твореца на всичко видимо и невидимо.

Пострадал е мъченически, оклеветен от порочни хора, уви, от „силните на деня“. Подобно на други  праведници в Стария и Новия Завет, във великата традиция на светото Православие, изразена така пъстро и благодатно в житията на светиите.  Като последен пророк, защото по Божия воля и дълбок Негов промисъл е явèн последен преди публичното явяване на Иисус при свидетелството на Отца.

Той е предопределеният до Го кръсти и по този начин да изпълни всичко, изречено преди Него. Неговата тайна е в изключителната му историческа и духовна мисия — да бъде мост между двата Завета. Той и единствено той да бележи и границата, и прехода. И всичко това да стане плавно, естествено и преливащо. По неизказан начин да свърже духовете на избраните преди и след Боговъплъщението, необикновеното явяване в плът на Сина на Девата, Богочовека Иисус Христос, Агнеца Божи, дошъл да понесе греховете на падналото човечество. Това е разковничето, крехкият ключ за неговата харизматична личност.

Той е обединителната фигура, свързаща  Заветите на закона и на любовта чрез мощния призив за покаяние. Никой от библейските персонажи не гледа едновременно назад и напред в историята на духа. Никой не носи такъв свят товар и такова трепетно очакване, една стара и нова стихия, обгърнала Логоса.

Затова и светото Православие му засвидетелства особена почит в своята дълбока традиция. Отдава му слава с няколко отделни величания. А именно, на паметта му са посветени няколко празника в църковния календар — дните на неговото рождение, на отсичането на честната му глава, на неговия Събор и др. На него е посветен всеки вторник в седмицата, а иконата на този „ангел на пустинята“ стои винаги на царския ред, отляво на иконата на Спасителя. Защото той е Предтечата, най-прекият път до живото Слово, този, който в саможертвата си подготвя пътя, съгрява сърцата на несъбудилите се от съня на топлохладността.

Възвеличен е, защото е понизил себе си, въздигнат е, защото се е смирявал, прославен е, защото се е каел и считал за недостоен за великото призвание, към което е бил призован.

Пример за кеносис и жертва. Пълна и безрезервна саможертва пред престола на Вседържителя Христос.

И затова той е толкова необходим на нас, самодоволните и потъналите в почти постоянна прелест съвременни християни. На всички нас, които сме по-близо до образа на самодоволния фарисей, отколкото на грешния митар от великата притча.

Неговото  огнено житие е истински пример за това как може да се защитава вярата, без да се „гледа на лице“, без каквато и да е сервилност и угодничество пред „силните на деня“. Св. Йоан Предтеча е бил винаги „събран“, отдаден и всеотдаден, изпълнен с духовно мъжество и героична доблест, присъща на истинските духовни воини.

Изгорял е като факел в огъня на своята вяра и дръзновение като живо доказателство за това, че: „който  превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат“ (Лук. 18:14). Не само е говорел това, но и го е постигнал в едно пълно покритие между думи и дела. И така се е превърнал в духовен мост, изграден от живите камъни на благочестието. Амин.