МОЦАРТ И ВЯРАТА

481 0

 Автор: Ивайло Борисов

-Посвещавам статията на покойния ми приятел д-р Александър Касабов (†2021), ръководител на Музикалния отдел в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“

10 факта за композитора по случай 230 години от смъртта му 5 декември 2021

  1. Името му означава „Възлюбен от Бог“

Моцарт е роден в австрийския град Залцбург на 27 януари 1756 г. На втория ден след раждането си приема кръщение в залцбургската католическа катедрала „Св. Руперт и Виргилий“. Цялото му име е Йоан Хризостом Волфганг Теофил Моцарт. Името Теофил (на италиански Амадей) означава „възлюбен от Бог“, а също така „обичащ Бога”. Като погледнем творчеството му, няма как да не се съгласим с тези, които твърдят, че името на човека разкрива личността му. Между другото, първите две имена на Моцарт са имената на почитания от всички ни велик проповедник на християнството — Константинополския архиепископ св. Йоан Златоуст. Не се чудете — в деня, в който се ражда Моцарт — 27 януари, се чества паметта на светителя.

  1. Дълбоко религиозен

В писмо до баща си композиторът пише: „Аз признавам всемогъществото Му (на Бог), боя се от гнева Му, но виждам и любовта и състраданието Му към Неговите създания. Той никога няма да остави своите раби. Всичко се извършва по волята Му.“ Както споменахме, Моцарт е кръстен още в началото на живота си. През 1782 г. с любимата си Констанце Вебер се венчават във Виенската катедрала „Св. Стефан“. Когато жена му заболява (според други сведения — в чест на новороденото си дете)[1], той обещава, че ако тя оздравее, ще напише меса. Така се появява Голямата меса в до минор, К427. Наистина съществуват данни за това, че Моцарт е бил масон, което обаче не е попречило на отношението му към Църквата. Трябва да се подчертае и това, че някогашното масонство е било различно от това на миналия и сегашния век.

  1. В любовта към родителите му прозира религиозното

Моцарт е обичал и почитал родителите си — напълно в духа на петата Божия заповед: „Почитай баща си и майка си“ (срв. Изх. 20:12). По повод баща си Моцарт пише: „След скъпия Бог веднага е татко“. Бащата на композитора играе огромна роля в живота му — под негово ръководство той проявява таланта си. Заедно с по-голямата си сестра Мария Анна (също талантлива пианистка) невръстното дете-чудо Волфганг обикаля аристократичните дворове на цяла Европа. В писмо до баща си по повод болната си майка композиторът пише: „Моята скъпа майка е в ръцете на Всевишния — ако Той пожелае да ни я дари, както аз искам това, ще Му благодарим за тази милост, а ако пожелае да я вземе при Себе Си, тогава нашите страхове, безпокойство и отчаяние са напразни — нека смело да се отдадем на Божията воля с пълната убеденост, че това ще ни е от полза, защото Той не прави нищо без причина.“

  1. На църковна служба

В Залцбург Моцарт е на църковна служба, а негов работодател е Йеронимус фон Колоредо, княжески архиепископ на Залцбург (1772-1803). Архиепископът назначава юношата Моцарт за концертмайстор на придворния оркестър. Неудовлетворен от тази служба — както от строгите правила на службата (архиепископът не го пуска в отпуск за турнета), а така също и от отношението на Колоредо към него — като към слуга, композиторът напуска този пост през 1781 г.

  1. Един от най-почитаните и обичани хора от Моцарт е духовник

Леополд Моцарт завежда 14-годишния си син в Болонската академия в Италия при падре Мартини — изтъкнат композитор и музикален историк, за да го научи на полифонично писмо. За разлика от отношението му към архиепископ Колоредо, към падре Мартини Моцарт питае силно уважение. В свое писмо до разностранно образования музикант и учен Моцарт пише: „надявам се, че вашите милости никога няма да ме оставят на моя път и не преставам да се натъжавам, виждайки, че съм далеч от човека на светлината, когото аз в най-голяма степен обичам, почитам и уважавам…”.

  1. Автор на редица религиозни произведения

Под перото на композитора са излезли над 15 меси (сред тях е т.нар. Коронационна меса — едно от най-популярните му сакрални произведения), прочутия „Реквием”, 4 литании, 2 вечерни, офертории, мотети и др. Реквиемът е написан по каноническия латински текст на заупокойната меса, започващ с думите Requiem aeternam — „Вечен покой“. Това произведение е лебедовата песен на Моцарт. „В него — пише православният богослов Павел Евдокимов – чуваме гласа на Христос и нашето извисяване придобива литургическата ценност на Неговото присъствие.“ Нашият известен тенор и преподавател по класическо пеене в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ доц. д-р Николай Моцов, участвал като солист в „Реквием” на Моцарт[2], споделя: „Това произведение не може да не те докосне и накара да почувстваш Божественото проявление! Слово и музика в съвършена симбиоза, носещи послания, които няма как да не чуеш. Бог е един, но Той достига до хората по различен начин. Едни ще го почувстват с музиката, други чрез словото, трети чрез молитвата! За мен в „Реквием“ от Моцарт имаме всички тези проявления!“.

  • Бог и Моцарт

Творчеството на Моцарт е вид доказателство за съществуването на всемогъщия Бог. Освен чрез Божия дарба, по друг начин не бихме могли да си обясним появата на гениална музика като неговата. Норвежкият композитор Едвард Григ казва: „Моцарт е универсален гений. Да говориш за него, е като да говориш за Бога…“. Разбира се, правилното разбиране на тези думи трябва да се търси не в обожествяването на човека (което е грях и идолопоклонство), а в признанието, че от творчеството на композитора блика райската красота.

  1. „Най-хуманният“ композитор

В една своя проповед за Страшния съд митрополит Антоний Сурожки говори за смисъла на притчата за козите и овцете (Мат. 25:31-46), като казва: „ако не си бил човечен, ако не си бил просто човек, не си въобразявай, че ще се обожиш.“ Митрополитът ни предупреждава, че без човечност няма истинско служение на Бог. „Най-хуманният между композиторите“ са думи, принадлежащи на големия диригент Рикардо Мути по адрес на виенския класик. „Ето например Глук [3] — казва Мути — музиката му е красива, възвишена, благородна, но вие чувствате колко аристократичен е той и как гледа на вас отвисоко, че милостиво ви дарява музиката си: тя е негова и никога няма да бъде ваша. Докато Моцарт се обръща към публиката, към всеки от нас като равен с равен.“ Английският режисьор Питър Брук твърдял, че чудото-Моцарт се състои в това, че той никога не осъждал когото и да е и обгръщал с любов всички свои оперни фигури в музиката си, също и злодеите [4]. Сякаш това, че във всеки един композиторът виждал преди всичко човека, е определящо за музиката му — тя се цени и харесва еднакво както от изтънчения естет, така и от обикновения слушател.

  1. Музиката му е възвишаваща

Отец Павел Флоренски твърдял, че Моцарт е свят, към който Бах само води [5], а според поета Йосиф Бродски той „представлява вертикално развитие — като ширина няма нищо, всичко е нагоре”. И наистина — музиката на великия композитор сочи Вечността. Сякаш това, че посмъртната маска на композитора не оцелява [6], че тялото му е положено в гроб с няколко човека, че мястото на погребението и идентификацията на тялото му [7] не са удостоверени със сигурност (на мястото на погребението липсва надгробен кръст или плоча), са свидетелства на Бог, Който е дух (Иоан. 4:24), че Му е угодно да свързваме името на Неговия избраник с нещо нематериално. Кое е то? Отговор намираме при гениалния челист Ростропович, който споделя, че музиката е нематериална.

  1. Ангелите и Моцарт

Несъмнено когато заговорим за духовно и нематериално, се сещаме за ангелите. За тях се е сетил и швейцарският калвинистки богослов Карл Барт, който много обичал музиката на Моцарт. В неговото благодарствено писмо до композитора четем: „Не съм напълно уверен, че ангелите, възнамерявайки да въздадат хвала на Бога, свирят Бах, но съм напълно сигурен, че един за друг те изпълняват Моцарт, и Господ се радва, когато ги слуша.“ Наистина в тези думи личи немалка доза субективизъм и пристрастие, но те сочат и нещо важно: в музиката на виенския класик има нещо ангелско, което носи небесна радост — онази, за която апостол Павел пише в посланието си до християните в гр. Филипи: „Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се“ (Фил. 4:4). Радост, която в случая с Моцарт е въплътена в музика. И макар с вас, драги, да не сме ангели, ви предлагам да се насладим заедно на първа част от соната за пиано №16 в изпълнение на китайския виртуозен пианист Ланг Ланг — една музика, пълна с толкова жизнерадост…

Бележки:

[1] Моцарт и съпругата му имат общо 6 деца, като само две от тях оцеляват и достигат зряла възраст.

[2]През 2017 г. Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Киприан дирижира Оркестъра и хора на Държавна опера Стара Загора, представяйки „Реквием“ на Моцарт. Николай Моцов е един от четиримата солисти в представеното произведение.

[3] Кристоф Вилибалд Глук е немски композитор, живял през ХVIII в. Автор на голям брой оперни произведения.

[4] Арво Пярт: Беседы, исследования, размышления. Киев, 2014, с. 58.

[5] О. Павел Флоренски е известен православен свещеник, философ и учен, убит в Соловецкия лагер през 1937 г. Отец Флоренски е обичал много изкуството на Моцарт — дори сам е свирил на пиано негови произведения. Цитираните думи за Моцарт са по свидетелството на вярващата гениална пианистка Мария Юдина, общувала с отеца.

[6] Жена му Констанце казала: „Слава Богу, че това грозно нещо се счупи“ и измела парчетата от маската. Вж. Марков, В. Моцарт. Тема с вариациями. // Новый журнал, New York, 1956, № 44, с. 95.

[7] Извършвани са изследвания на предполагаемия череп на композитора.

[8]Барт, К. Благодарственное письмо Моцарту. // Бальтазар Г. У. фон, Барт К., Кюнг Г. Богословие и музыка. Три речи о Моцарте. Москва: Библейско-богословский институт св. апостола Андрея, 2011, с. 51.