МУЗИКАТА И ПЕЕНЕТО — БОЖИЙ ОАЗИС СРЕД ЖИТЕЙСКАТА ПУСТИНЯ

332 0

Автор: Ивайло Борисов

И стигнал до палмите този керван,
и бодро издигнал под сянката стан.
И в стомните звънко запяла водата,
и палмите гордо корона мъхната
към всички поклащали в знак на привет,
и хладният ручей поил ги поред.

М. Лермонтов [1]

Не би било пресилено да сравним трудностите и несгодите на сегашния живот с духовна пустиня. Нека признаем, сивотата и безперспективността често съпътстват житейския ни ход.

Великият руски бас Фьодор Шаляпин твърдял, че театърът и изкуството са му разкрили една непозната за него страна на живота — по-красива и стойностна от грубата действителност.

Неслучайно нашият Творец е заложил музикалното в сърцата ни. Посредством този талант ние имаме възможност да се докоснем до нещо по-хармонично от тукашното. Каквато всъщност е и целта на изкуството — да възвисява духа, а не да копира буквално действителността.

Днес е модерно да се говори за т.нар. музикотерапия — лечение чрез музика [2]. Музиката се препоръчва за различни неща — от развиване на интелекта до благоприятно повлияване върху депресивните състояния. Препоръчва се слушане на класически композитори като Моцарт и др.

Това, разбира се, не е откритие на нашето време (като повечето феномени) — било е познато дори на древните евреи и гърци. Нека музикалните терапевти се върнат мислено три хилядолетия назад и си спомнят случая със свирещия на псалтир Давид, който успокоявал обхванатия от зъл дух еврейски цар Саул (срв. 1 Царств. 16: 14-23). Или пък намиращия се по-близко до нас във времево отношение философ Платон, който разглеждал музиката като средство за душевно възпитание.

За щастие или за нещастие, музикотерапията започва да се налага доста сериозно след пораженията, причинени от световните войни.

Така например след двете световни войни музикални изпълнения се практикуват в болници във Великобритания като част от програмата за лечение на възстановяващите се войници [3].

Помните ли библейската история със затворените в тъмница апостоли Павел и Сила, описана от св. Лука? Какво правили те през това време — дали заспали от налегналото ги униние? Не, те — по думите на св. Лука — „се молеха и славеха [възпяваха] Бога, а затворниците ги слушаха”(Деян. 16:25).  Само този новозаветен случай е достатъчен да ни покаже, че пеенето на Бога е благодатно занимание за човешката душа. Чрез него тя си почива от тежестта на битието.

Да не забравяме, че и монасите също са считали заниманието с църковно пеене за досег с Небето, който прогонва унинието — не мислете, че е случайна появата на фигура от ранга на преп. Йоан Кукузел (†1360) от монашеските среди.

Съществува древна поговорка, според която който пее, два пъти, двойно се моли. Всеки, занимавал се с църковно пеене, може да потвърди, че това занимание носи радост и чувство за осъществяване на истинска пълнота . Ненапразно покойният сръбски патриарх Павле (†2009), който обичал църковното пеене, е казвал, че най-естественото религиозно изживяване е в църквата и на Литургията, когато човек се отдава на духовната музика [4].

Когато говорим за пеене, трябва да споменем, че и обикновеното, нецърковно пеене има способността да утешава човешката душа — доказателство за това са дори песните, изпълнявани някога от работниците по време на полска работа.

Спомнете си чернокожите роби от Африка, които до началото на ХIХ в. работят непосилен труд в Америка, но в свободното си време пеят на Бог и оплакват тежкия си живот [5].

Неслучайно във впечатляващия си драматичен къс разказ „По жътва“ писателят-класик Елин Пелин пише: „И ей в това усилно време, под адския слънчев пек, над златното поле ехтят песни и се носят на вълни чак до небесата като благодарствени молитви. Подемат се из краището нейде дружни момински гласове, залюлее се песен млада, волна, широка като полето, света като любовта.“

На едно място Христо Ботев говори за Левски и престоя им заедно в една изоставена мелница в Букурещ.  Интерес представляват словата на един гениален поет, описващи един национален герой, обичащ пеенето [6]: „Студ, дърво и камък се пука, гладни от два-три дена, а той пее и все весел. Вечер, дордето ще легнем, той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш всичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности!“.

Знаем, че в Православната църква има чудотворни икони, чрез чиито образи (сочещи отвъд материята на иконата — към Първообраза) Бог може да дарява благодатта Си и да изцерява. Но освен в тесния смисъл, иконата може да се разглежда и в един по-широк контекст. Според доц. д-р дякон Иван Иванов (сега свещеник): „Иконата се реализира както в изображенията върху стена или дърво, така (…) и в музикално-химнографските фрази на църковните песнопения“. [7] Така че щом Бог може да помогне чрез художествено изображение, направено от човек, Той може да направи това и чрез певческо музикално изпълнение. Неведнъж богомолци са споделяли за благотворното влияние на пеенето в храма върху тях.

А бихме ли допуснали, че Бог може да действа и чрез светската музика?

Знаем, че за Бог не съществуват прегради. Духът на истината диша, където иска (срв. Иоан. 3: 8). Слънцето озарява всички — вярващи и невярващи, добри и лоши (срв. Мат. 5:45). Така че ние не бихме могли да ограничим Твореца в Неговата воля — Той може да извършва чудеса и изцеления навсякъде и по всякакъв начин, включително чрез светската музика.

Певецът Хосе Карерас е споделял, че в борбата с левкемията му е помогнала и музиката на руския композитор Рахманинов, а пък съвременният блестящ оперен певец-тенор, родом от Перу, Хуан Диего Флорес твърди, че един от най-големите комплименти за него е признанието, че изкуството му може да лекува душата на слушащия.

Във връзка с горното нека направим едно лирично отклонение. Известно е, че музикалният гений Моцарт е имал фриволен характер.

От живота на неговия съвременник от ХVIII в., живял в Отоманската империя, великия творец на православна едногласна поствизантийска музика Петър Пелопонески също са ни известни някои недотам безукорни моменти [8].

Композиторът Шнитке например счита, че творчеството на Чайковски надвишава живота му.

Изброените примери сякаш са свидетелство за това, че макар и несъвпадащ с нашите представи за „правилно“, планът на Твореца за творенията му често не се побира в нашите плитки умове. Нещо, което е открито още в VIII в. пр. Хр. на един от великите хора, чието име в превод означава „Спасението е в Бог“ [9] : „Моите мисли не са ваши мисли, нито вашите пътища са Мои пътища, казва Господ“ (Ис. 55:8).

В миналото за керванджиите-търговци, които минавали през пустиня, било от изключителна важност да намерят оазис, където да отдъхнат, да си набавят храна и вода.

Има по-малки оазиси, както и такива, в които живеят голям брой хора, занимаващи се с отглеждане на финикови палми и животни. Така е и с музиката и пеенето — има такива, които не впечатляват с големите си размери, а с натуралната си красота, както и такива, които ни пленяват с внушителните си форми. Но всички те, когато са плод на истинско вдъхновение, ни привличат с жизнената си сила.

Оазисът радва всяко око — независимо от цвета на окото (под „цвят“ разбирай принадлежност). Чрез него то си почива. Освен всичко друго окото има възможността да „съзре“ върху водната повърхност (стига да е чиста) Този, Който още в началото на творението се носеше над нея (срв. Бит.1:2).

Бележки:

[1] Из стихотворението на Лермонтов „Три палми“ (превод Любен Любенов).

[2] Интересът към музикотерапията расте и у нас. През 1995 г. е учредена Българската асоциация за музикотерапия, а в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ — Пловдив съществува такава специалност за придобиване на образователно-квалификационната степен „магистър“.

[3] https://en.m.wikipedia.org/wiki/Music_therapy

[4] Бранка Бојовић, Око које не дријема, Подгорица, 1996, с. 26. Цит. по Янич, Й. Случки с патриарх Павле, www.pravoslavie.bg, 01.12.2015 г.

[5] Друмева, М. Черните перли на госпъл музиката, www.svet.bg

[6] Борисов, И. Апостолът на свободата Васил Левски като църковен певец, www.pravoslavie.bg, 18.07.2017 г.

[7] Иванов, дякон И. С. Между ангелите и човеците. С., 2006, с. 26.

[8] Борисов, И. За църковния певец, който имал свободен достъп до султанския дворец, www.bogonosci.bg, 26.07.2022 г.

[9] Старозаветният пророк Исаия.