Автор: свещ. Ивайло Борисов служи в църквата „Успение Богородично”
кв. „Обеля”, гр. София
Християните вярваме, че Бог се открива на човека по различни начини. Когато разглеждаме видимия свят и хармоничността му, ние имаме възможността да достигнем до идеята за Бог-Творец, което е свързано с т.нар. естествено откровение. А когато пък общуваме с Твореца посредством светата Библия например, ние говорим за свръхестествено откровение на Бога.
Не бива обаче да забравяме, че Бог може да говори на човека и чрез възвишеното изкуство, в частност чрез музикалното такова.
Великият класик Бетовен е казал, че музиката е по-възвишено откровение от всяка мъдрост и философия. Смятам, че тези слова са достатъчно красноречиви по отношение на предложената теза. Защото самата дума „откровение” означава разкриване на някакви истини, на нещо съкровено и ценно, а това разкриване винаги се осъществява от една личност към друга личност. Бог е Личност, откриваща се на други личности, създадени от Него — хората.
Бог, Който е всезнаещ (Иоан. 3:20), открива истини за Себе Си и висшето Си творение, човека, и посредством музиката. Нека си спомним, че в нощта на Христовото Рождество ангели ознаменуват това велико и преломно историческо събитие не по друг начин, а именно със запяване на песен: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!”(Лук. 2:13-14). И това е първото новозаветно песнопение, разляло се над земната шир, приютила Спасителя Христос.
Да не забравяме, че мнозина композитори са чувствали надземното в творчеството си. Именно затова творци от предкласиката като Бах и Хендел са подписвали партитурите си с думите: „Само на Бога слава“.
Великите композитори са се чувствали инструменти в Божиите ръце, а създаденото от тях — продукт на висшето си призвание. Живелият през 19. в. австрийски композитор Антон Брукнер, който бил силно вярващ, казвал: „Искам, когато дойде Съдният Ден, да поднеса на Господ партитурата на моя „Те Деум” [1] и да кажа: Виж, направих това само за Теб! Всъщност след това вероятно ще мога да се промъкна”.
Обличането на словата в мелодии подпомага по-лесния им достъп до човека. Именно затова св. отци на Църквата са отредили съществена роля на музиката в богослуженията — песнопенията са неразривна част от тях, те са „звучащо богословие“ (проф. Елена Тончева).
Всяка вдъхновена музика извира от душата на създателя ѝ и отива по посока на душата на слушащия. В Евангелието има описани случаи, когато Господ изцелява човека не директно, а посредством материята. Например Той намазва с кал очите на слепородения и по наставлението Му слепороденият се умива в къпалнята Силоам и прогледва (Иоан. 9 гл.).
Не бихме сгрешили, ако признаем, че Бог може да използва музиката и с терапевтична цел. Това са разбирали още древните — т.нар. музикотерапия. В Стария Завет можем да прочетем, че когато Давид пеел с псалтира си пред цар Саул, злият дух на царя изчезвал (срв. 1 Царств. 16: 14-23). Съвременният оперен певец Хосе Карерас признава, че за успешния изход от борбата му с коварната болест (левкемия), му е помогнала и музиката на композитора Рахманинов.
Ако от светата Библия научаваме, че Божието откровение може да бъде облечено в думи, то чрез музиката разбираме, че можем да станем съпричастни на откровение свише и посредством присъщите на музиката мелодия и хармония. Не един и двама композитори и музиканти свидетелстват, че чрез музиката общуват с Бога. Например вярата е била от изключително значение за музицирането на великата руска пианистка от миналото столетие Мария Юдина.
Християните вярват, че Бог е творец на всичко видимо и невидимо. Господ Иисус Христос казва: „Моят Отец досега работи, и Аз работя“ (Иоан. 5:17). По подобие на Небесния Отец, призвание да твори има и всеки човек.
Несъмнено дарбата да пишат музика, е заложена в композиторите от Самия Бог. По друг начин не бихме и могли да си обясним думите на гения Моцарт, който казвал, че вижда музиката като едно цяло, а не на части?! — а всички знаем, че музикалното изкуство е темпорално, т.е. то се разгръща във времето. Мисля, че това, за което говори Моцарт и което е видял, е повеят на вечността и последното му произведение „Реквием“ го доказва в пълна сила.
Нека да уточним, че тук говорим за истински ценната и възвишена музика, а не за бързопреходни явления, с каквито е пълен музикалният свят.
Музиката, като всяко изкуство, има своите високи етажи, които ни доближават до Бога. Ненапразно във вековете мъдри хора са отправяли взор към Небето и са предполагали, че музика звучи и там — пример за това е учението на древногръцкия математик и философ Питагор, който разглежда пропорции в движението на небесните тела (слънцето, луната и планетите) като форма на музика.
Има един факт, на който би било добре да обърнем внимание — през християнската ера за покровители на музиката са считани светци — например св. Йоан Кукузел (на Изток) и св. Цецилия Римска (на Запад). Смятам, че това е показателно както за това, че хората са мислели музиката за нещо надземно, така и за проявеното от тях уважение към Църквата Христова, дала много за развитието на изкуствата, в това число на музиката.
„Винаги съм вярвал, че музиката приближава нас, земните създания, до немислимото, до Бога“. Това са думи на гениалния шведски режисьор Ингмар Бергман. И наистина чрез музиката Бог „повдига завесата“ на земното, за да ни открие неземни истини. С помощта на музиката Той ни открива, че е устроил хармонично целия космос, че бди над света. Показва ни пътя за общо съществуване, в което всеки запазва собственото си лице, което обаче не „затъмнява блясъка“ на другите, а ги допълва, като заедно изграждат пълнота — като в хармоничен оркестър или хор.
Чрез музиката Бог ни сочи, че човекът не е само материя, а и душа, която има нужда от устрем нагоре. А душата и музиката си приличат — за проявата и на двете са нужни материални средства, но и двете са част от невидимия свят…
Бележки:
[1] Вокално-инструментална творба на Антон Брукнер, един от най-големите симфоници на 19. в., считана от самия него за връх в творчеството му.
