Автор: свещ. Ивайло Борисов
Помните ли онова поучително сравнение от стареца Паисий, дето във връзка с вярата (а и изобщо) бил казал, че хората сме или като пчелите, търсещи ухаещи цветя, или като мухите, които кацат върху нечистотии?
Напоследък в информационното пространство се появиха разни интервюта и говореници, които не само че с нищо не допринасят за нашето издигане и начетеност, а подкопават и без това крехката нравствена стабилност на изкушавания отвсякъде съвременен българин.
Хора, които се чувстват измамени от съдбата, решиха да ѝ се реваншират. И то как?
Като залеят информационната среда с, нека го кажем, мръсотия. Да, ама Висоцки, драги, отдавна ни е казал, че между нещата, които не обича, е да се каля с клюки (стихотворението „Аз не обичам“). Това е простата истина, усетена и споделена от един непрост човек: клюката, празното бърборене цапат.
Ама кой ти мисли за поезия и Висоцки, като му е настъпен мазолът и гледа да си го изкара на света (разбирай, да оцапа и него с калта си). И то по възможно най-неестетичния и арогантен начин (както пише на едно място един друг поет, Херберт, „но всъщност всичко това бе само въпрос на вкус“ [1]).
За съжаление обаче, тази арогантност се търси на евтиния пазар. А ние нали сме си беднички, та сме свикнали да търсим евтинийката — не само на тържището, но и в изкуството и журналистиката. Но ако за първото все пак има икономическо оправдание, то за второто не намирам такова.
И се замислете, ако едно нещо (история, случка и пр.) е хубаво и поучително, или ще му обърнем краткотрайно внимание, или въобще никакво. Ако обаче е скандално и грозно, ще го разнасяме от девет планини в десета, от девет медии в десета (тук е мястото да си дадем сметка за качеството на продукцията на тези, които ни пробутват подобни сензации).
Та прав е бил мъдрият старец Паисий — ако искаш да виждаш хубавото, ще се стремиш към него, ще извлечеш и поука от него. Която поука, забележете, ще ползва и други, ще е питателна за душите им (какъвто е качественият мед за телата ни).
Ако обаче гледаш все грозното и пошлото, ще се уподобиш нему. Или с други думи — кой го беше казал? — накрая и то ще те погледне. Навремето имаше един американски филм, в който главният герой се превърна в муха. Така че нека помним: не е толкова трудно да изгубиш човешкия си лик.
Не ми се ще да го кажа, но имаме достатъчно основания да отбележим с безпокойство: мухи сме, не пчели.
Бележки
[1] Стихотворението „Силата на вкуса“ (превод: Вера Деянова).