Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов
Много пъти, когато виждаме някакво зло и се занимаваме с него, като го коментираме, заклеймяваме и принизяваме, в крайна сметка му придаваме ценност и го изтъкваме.
Особено в случаите, когато някои хора се опитват да направят някакво безумие, за да привлекат прожекторите върху себе си.
Когато седим и се занимаваме с безумието им, без да го разбираме, ставаме техни съучастници. И те постигат това, което са искали от самото начало. Всички се занимават с тяхното „постижение”.
В случаите, когато безсмислието и глупостта изобилстват, най-добрият подход е презрението.
И още нещо. Вместо да се коментира едно безумие по телевизията или в социалните мрежи, би било по-добре (и по-ефикасно), когато е налице потъпкване на държавните закони, да се намеси правосъдието с неговите компетентни органи и да потърси отговорност от виновните. Защото в крайна сметка демокрацията не означава беззаконие и унижение.
***
Моментите на изпитание, в които се явяват нашите слабости и раните ни започват отново да кървят, определят кои сме, т.е. начина, по който ще оползотворим тези моменти.
Доколко ще воюваме, как ще водим битка. Най-вече да воюваме със своето плахо аз, което много пъти ни предлага да се оттеглим, предлага ни да се предадем на егоцентричността.
Най-голямото поражение не е да бъдеш победен от някое изпитание, от някое изкушение. Най-голямото поражение е това, което ти позволи на себе си, защото предпочете да бъдеш спасен, а не да спасиш. Да предадеш, а не да бъдеш предаден, да се оттеглиш, а не да воюваш, да разпнеш, а не да се разпнеш, предпочете страха на егоизма, а не мъжеството на смирението, предпочете да намразиш, а не да простиш, да избягаш в порока, а не да претърпяваш с любов, предпочете жестокостта, а не кротостта, оправданието, а не единогласието, ината, а не прегръдката.
***
Навсякъде се побираш и никъде не си излишен. Естествено стига нищо да не сметнеш за незначимо, никого — за даденост и себе си — за авторитет. Смиреният човек навсякъде се побира, всички приема, лесно се усмихва, лесно прощава, лесно обича. Ако нечие сърце е толкова тясно, че не се побираш в него, ако някой ти казва, че си излишен в живота му, разбери, че това е цената за твоето голямо сърце и благородна любов. Не могат всички да понесат едно живо и смирено сърце.
***
Помни и се бой от два помисъла. Единият ти казва „Свят си”, а другият „Няма да се спася”. И двата идват от врага и в тях няма истина. Ти обаче мисли така: „Аз съм голям грешник, но милостивият Господ много обича хората и ще прости и моите грехове”. Св. Силуан Атонски
***
Не казвай постоянно: „Ох, какво си изпатих!”, а „Слава на Бога, от какво се избавих!”. Да влагаш добър помисъл във всеки случай, е голяма добродетел. С други думи, да виждаш чашата пълна, а не празна наполовина…
