МЪЛЧАНИЕТО НА БОГ

3522 0

Автор: Деян Петров

„… няма да се кара, нито ще вика, и никой няма да чуе гласа Му по кръстопътищата;“ Мт. 12:19

Възлюбени в Христа Бога братя и сестри!

Честито Рождество Христово и Събор на Пресветата Богородица. Днес е двоен празник, защото отбелязваме отново Рождество Христово и просиялото в него Слово, Истина и Знание, а заедно с него и осъществяването на Боговъплъщението, на мисията на Светата Майка Дева Мария, която затова наричаме Богородица. Всъщност, се оказва троен празник – защото в Рождество Христово винаги празнуваме и нея, Богородителката. Както Светата Православна Църква учи, че Синът и Отеца едно са по своето естество и същност, така и знаем от Свещеното Писание, а и от житейския си опит, че майката винаги се стреми да е близо до чедото си, да е едно с него. Затова и Светата Приснодева не само в родителството, но и в майчинството е до и със Сина си – и като Младенец, и като мъж, тя Го насърчава, подкрепя и споделя много с Него, Тя винаги негласно присъства и молитствува за делото Му, тя е и стожер на Църквата, и помощник на Светите Апостоли. Така, както Отец невидимо присъства и осезаемо се проявява в Сина Си и в света, също и Неговата Света Майка е винаги до Него и с Него – от първото чудо, към което тя Го насърчава, през целия Му земен път, че и след това.

Затова е днешният празник, да си спомним, всъщност не да си спомним, защото никога не сме я забравяли, но да почетем съборно, заедно, нейното свято дело и живот, чистотата, себеотдадеността, майчинството, проявено към Сина й, Младенеца, но и към всички нас, за които тя не престава да се моли и досега. Така и в богослужението често възклицаваме към Бога по молитвите на Светата Богородица да ни спаси, така и всеки от нас често се обръща към своята майка за съвет, напътствие, подкрепа, спомняме си за майките си винаги с любов.

Една от многото причини да се стараем да подражаваме на Бога е приликата ни с Него, от създаването ни по Негов образ, през завета Му да слушаме словото и да го изпълняваме, чак и до това отношение, което имаме със своите майки – отношение на любов, подкрепа, грижа, близост, радост. Ако пък то е от нещо помрачено, днес е ден, в който трябва да потърсим в сърцата си и спомените си и да открием тази любов и безбройните действия на саможертва и нежност, които майките ни са извършили към нас, да им благодарим и за всичко да простим, да поискаме благословията им, да бъдем търпеливи и обични и да се стараем да сме достойни синове и дъщери, а и добри родители на свой ред. Ако пък сме вече загубили своите майки и те не са сред нас, да се помолим за душите им и даже със сълзи на очи да отбележим днешния празник на Божията майка и на нашите собствени майки и с двойно повече усилия да се стараем да се уподобим на Бога в живота си – както църквата ни учи и ни напомня днес отново в Апостолското четиво: да живеем и се подвизаваме с правда, благочестие, вяра, любов, търпение и кротост. (1 Тим. 6:11). Това е всъщност да вършим делата на вярата и е възможно само като се уповаваме на вечния живот, за който сме родени и призвани. (пак там, 12), това е да изповядаме тази своя вяра – като я олицетворим напълно в живота си.

Защото мълчанието, кротостта и дълготърпението не са слабост, обект на пренебрежение, защото оня, който крещи и се кара, е всъщност слаб, колко и страшен да изглежда понякога. Затова нашият Господ е мълчалив, не трябват повече пророци, не са нужни знамения и чудеса и много пъти дори когато ние викаме към Него не разбираме дали ни чува. Защото ние самите сме оглушали и сме разсеяни, забравили сме Неговите обещания и не виждаме Неговото могъщество, което ни заобикаля. Затова Той мълчи. Не че не може да ни оглуши и отнесе само с шепота си и да ни прати в небитието, където вероятно заслужаваме да сме всички заради греховете си. Но Той, който е сътворил Небето и Земята, Комуто се покоряват ангели и демони, стихии и материи, Който в ръката Си държи мирозданието, мълчи. Не защото сме недостойни или за да ни накаже, не за да ни пренебрегне или пък да не ни уплаши. А за да ни даде възможност, да можем ние да говорим, да творим, да обичаме, да бъдем… да бъдем Негови чеда, по делата ни да ни познаят, във вярата си да устоим и да изпълним земята с добри дела и любов, а небесата – с молитва и славословия Господу.

Възлюбени в Христа Бога братя и сестри, нека се уповаваме на името Господне (Мт. 12:21) и да празнуваме, но не с грохот и викове, а мълчаливо и смирено, с кротост, любов и благодарност, какъвто е нашият Бог – мълчалив, търпели и любящ до смърт кръстна; нека се радваме винаги, както днес, да се молим за всичко, защото всеки ден е празник и непрестанно да се трудим като се грижим за света, който Той ни е оставил; нека пазим заповедите Му чисти и безукорни чак до Неговото идване, което ще открие блажения и едничък Властител, Цар на царете и Господар на господаруващите, Който е едничък безсмъртен и живее в непристъпна светлина, Когото никой от човеците не е видял, нито може да види. И даже да сме слаби като пречупена тръстика или топли само колкото тлеещи ленени влакънца, Той не ще ни дочупи, нито ще ни угаси, а ще ни укрепи и разпали огъня в нас, и ще ни подкрепя, насърчава и закриля, докато не изведе съда към победа, защото Неговото желание и воля са за съд за оправдание и победа, победа над греха, победа възможна само с Божието име на уста и за слава на Господа, Нему чест и владичество вовеки. Амин!