Навечерие на Рождество Христово

2693 0

Автор: Христо Димитров

Бъдни вечер


„В тая същата страна имаше пастири,

които нощуваха на полето

и пазеха нощна стража при стадото си.“

(Лук.2:8)

 

Братя и сестри,

 

Тая страна, където отива Иосиф, за да се запише… е страната, дето ние – вярващите в Христа Спасителя – трябва да идем и да се запишем. И не само да идем, но и да бъдем в тази страна. В едно безмълвно молитвено очакване. В която страна да намерим Младенец, повит, лежащ в ясли. (Лук.2:12) Това е страната на вярата, на истинската вяра в Бога. Защото днес в света се ражда Спасител, Който е Христос Господ.

Именно днес всеки един от нас е редно да /си/ даде сметка… за вярата си. За вярата си в Спасителя и Господа Иисуса Христа! Тъй щото днешният ден е ден за преброяване. Но това не е просто една статистика. Това преброяване не се крепи просто на вярата /тъй щото вярата без дела е мъртва (Иак.2:20)/. А здраво е стъпило върху несравнимото с нищо друго очакване за Рождеството Христово. А Рождението на Иисуса Христа може да се посрещне единствено с вяра.

Когато на пастирите се явява Ангел Господен, за да им благовести голяма радост, те се изплашиха твърде много. (Лук.2:9). Редно е и ние да сме като тях, като тези пастири. Да обгрижваме това, което имаме и да не ламтим за повече. Да бъдем като тях на нощна стража пазейки стадото си. Какво ще рече това? Ще рече да бъдем човеци помежду си. А такива можем да станем чрез молитва и пост. (Мат.17:21). Но ще рече и нещо повече. Всеки ден да бдим, заставайки на тази стража и да не се отпускаме, да не се отказваме. Да не превръщаме вярата си в навик, в битовизъм. Да я пазим, та да не я обърнем в разменна монета. Ето го тук страхът на пастирите. Пример който да следваме. Защото ако го няма у нас страха Божий, не ще можем да чуем думите на  Ангела: „Не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци.“ (Лук.2:10). Ето що означават тези негови слова.

В живота ни има много неща, които притежаваме: предмети, имоти, дори знание. Но от един момент нататък всичко това го приемаме едва ли не за даденост… и започваме да му обръщаме далеч по-голямо внимание отколкото е нужно. И така сами себе си заслепяваме със земни „богатства“. Започваме да се страхуваме за тях – да не ги загубим, да не се повреди нещо, да не се счупи. А това, което може да се повреди, което може да се счупи… всъщност е вътре в нас – вярата ни в Спасителя и страхът Божий. Още в Стария Завет се говори за блажения човек, за когото „В закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем!“ (Пс.1:2). Ето я нощната стража на пастирите – това размишление, денем и нощем… Пък един човек, който трепери над имането си… той ще се страхува само за него! Колко повече от един такъв човек са тези пастири. Нека бъдем като тях, пред които се явява Ангелът Господен и слава Господня ги осия. Точно благодарение на непоклатимата вяра в Господа наш Иисус Христос се ражда страхът от Бога. За който страх Ангелът говори: не бойте се. Тъй щото, който се бои от Бога, той страх от друго не ще изпита. С тази своя боязън и пастирите си думат един другиму: „Да идем до Витлеем, и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ. И дойдоха бързешком, и намериха Мариам и Иосифа, и Младенеца да лежи в яслите.“ (Лук.2:15-16). Подобно на тях ние също ще намерим Господа,… ако бдим.

Мариам „роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата.“ (Лук.2:7).

Целият земен разкош не може се сравни с радостта от Рождеството на Спасителя! Тъй щото всяко едно „нещо“, което си мислим, че притежаваме… ни отдалечава от Господ Бог Иисус Христос. А това, че в странноприемницата няма място за тях е за да ни покаже да не дирим в земното уюта и спасението.

 

Братя и сестри,

 

Днешният ден е по-голям от всички останали дни от годината. Тъй щото този ден е нашето ново начало. Когато в света се ражда Спасителя.

Нека по примера на пастирите и ние нощуваме на полето, което е нашата вяра. Нека не я отрупваме с излишества. А да бъдем будни. (Мат.25:13). По този начин ще можем и ние да изречем ангелските думи: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!“ (Лук.2:14).

Амин.