Автор: йеромонах Методий (Савелов-Йогел)
Източник: „Пред очами Божией Правды”
Превод: Пламена Вълчева
„Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?”
На човека е присъщо да измерва всичко от „своя” гледна точка, да предявява „своите” претенции към всички.
Изкуството на християнското отношение към ближния е едно от най-великите изкуства.
По този път възникват множество изкушения, и по-конкретно — изкушението да разобличаваш. Разобличаването само по себе си е действително необходимо, но само когато се основава на любов и искрено разположение, а не е просто отдушник на злобата и раздразнителността, които се крият в нас. Критикуващият трябва да има „светло око” и да помни, че поема върху себе си голяма отговорност, когато разобличава другите и посочва чуждите недостатъци. Преди смъртта си един подвижник казал: „Никога не съм учил на нещо, което преди това сам не съм изпълнил”.
Истинското християнско отношение към ближния се състои в това да виждаме в него преди всичко образа Божий и да помним, че за всички нас заедно и за всеки от нас поотделно Спасителят Христос е страдал на кръста.
„Умната” душа (живееща с духовни разсъждения) винаги се старае да вземе от нещата само доброто — казва един съвременен православен мислител. Навикът да критикуваш е един от духовно опустошителните навици. Той дава голям простор на „лукавото око”.
„Ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?” Това е въпросът, който трябва да си зададе всеки, който изследва живота и делата на ближния си от собствена гледна точка.
Християнската гледна точка е показана в Евангелието. В духа на истината и любовта, които дишат в неговите страници. В съзнанието, че „пред Бога нищо не бива забравено”.
Всеки човек е ценност, вероятно често неоценена от самия него и заровена в земята.
И дълг на християнина е да не злорадства над грешника, колкото и ниско да е неговото падение, да не се предава външно на справедлив гняв и възмущение, а да протегне ръка за братска помощ и любящо съчувствие към изпадналия в беда ближен, помнейки, че Христовите думи са наистина широки: „Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили”.
