НАДПРЕВАРА С ТЛЕНИЕТО

321 0

Автор: о. Спиридон Скутис

Превод: Константин Константинов

Според светите отци човекът е психосоматично духовно същество, тоест състои се от тяло и душа, затова в Символа на вярата казваме „чакам възкресение на мъртвите”, а не на душите или на телата. Ще е нужно да проявим малко търпение, за да разберем какво реално е човекът, защото ще го научим, когато творението бъде възкресено. Тогава ще видим какво представлява човекът във вечността, когато е далеч от тлението и в онтологичната пълнота на Бога.

Съвременният човек, който знае, че е подвластен на тлението, прави всичко, за да го избегне за известно време и  естествено прави това от пустославие. Нека видим някои от способите за това и да надникнем зад завесата, за да разтълкуваме онтологията на нещата.

Например да се спрем на многообичания женски пол. Жените се гримират, за да станат красиви, така че да покажат едно фалшиво, променено аз. Поставят грим на лицето си, променяйки своята творческа ипостас. Нека видим онтологията на външната промяна: жените се гримират и мъжете се разкрасяват, за да спрат тлението, този страшен вихър, който има за съюзник времето. Вместо да украсяваме себе си вътрешно и духовно, напразно украсяваме своята външност.

Повечето казват, че го правят, за да се харесат на някого, когото желаят. Ако някой те пожелае, понеже си се гримирала и променила външно, тогава той иска теб самия като човек, а един лъжлив и променен предмет, който ще използва просто за да задоволи себе си. Да не забравяме, че истинската женска красота се проявява, когато жената се събуди сутрин. Тогава виждаме естествената красота в нейната автентичност, а не в лъжливата и временна промяна с химически съставки.

Старецът Порфирий, като видял една много красива жена на пътя, казал: „Дано да искаме и ние да се харесаме с такава ревност на Христос, както тя желае да се хареса на хората.”

Външното, гласи една поговорка, е подписът на вътрешното, защото желанието винаги намира израз чрез някакво искане. „Когато отвън си кукла, може отвътре да си чума. Но когато отвътре си кукла, отвън си светица.“

Вижте следната картина. Една жена, която искала да се хареса прекомерно на света и на хората, почувствала, че това желание просто ускорява нейното психосоматично тление, но когато решила да се влюби в Христос, тогава влязла във вечността. Такъв образец на добродетели и въздържание е  бившата блудница преподобна Мария Египетска.

Нескончаема е агонията на човека, който се надпреварва със смъртта по всякакъв начин, не подозирайки, че нещата, които прави, са временни и всъщност придават един горчив вкус на съществуването му във времето.

Мъже, които се втурват във фитнес залите, за да изградят нещо временно, с което ще претендират за външен вид само и само да задоволят една хедонистична наслада за няколко дни.

Хора, които ходят на караоке, за да изпеят „Всичко в теб намерих“ и други любовни  песни. Тоест търсят отчаяно да се хванат за нещо, да се посветят на нещо, да му се отдадат. Може да пеят този стих и човекът, към когото се обръщат,  дори да не съществува, а  да бъде само плод на тяхната фантазия.

Този стих го изричали и светците за личността на Христос. Те влезли в една връзка, която ги съединила с човека и с вечността. Тлението станало за тях едно тварно събитие, защото те очаквали повторното съединяване на тялото и душата във възкресния ден.

Човекът не обича да говори за тлението и смъртта. Спомня си за нея на погребенията и в интензивните отделения, когато види някой свой близък да води битка с края, но преди това нито  мисли за смъртта, нито я споменава.

Тази агония на човека вече е приключила, но ние изобщо не го разбираме. Христос като въплътен Син и Слово Божие идва и подава ръка на човека — една покана  за свобода, обожение и вечност. Заблудата особено на светските християни е: „Добре, възкръсна Христос, значи се очистихме“.

Нека завършим с превъзходните думи на св. Йоан Златоуст и се моля всеки да ги приеме лично:

„Какво повече искаш? Защо се отвръщаш от този, който те обича? Защо се трудиш за света? Защо черпиш вода с пробита делва? Защото това означава да се уморяваш прекалено в този живот. Защо се бориш с въздуха? Защо търчиш напразно? Всяко занятие няма ли една цел? И тя е очевидна. Покажи ми и ти целта на твоето бързане  в живота.”

П.П. Да допълним, че тази статия няма моралистичен характер. Това да се гримира една жена или някой да ходи на фитнес, не е лошо. Всъщност нищо не е лошо,  употребата му го прави такова. Въпросът е в онтологията на употребата на нещата. Например едно е да ходя на фитнес, за да съм в добро здраве, а друго, да ходя на фитнес и да вземам анаболи, за да претендирам за повече наслади. Едно е жената да се гримира минимално, без да има зависимост от това, а друго, да се гримира  с известно пустославие.