Автор: Деян Петров
„От много мои грехове боледува тялото, боледува и душата ми. Към тебе, Благодатната, прибягвам; надеждно на обезнадеждените, ти ми помогни.“ (Богородичен Тропар из Молебен Канон на Света Богородица)
Възлюбени в Христа Бога братя и сестри!
Навлизаме в последната седмица на Богородичния пост, все още празнуваме Преображението Господне. Както винаги и днес най-важният въпрос за нас стои относно собствения ни живот, нашата „съдба“, нашето бъдеще. Някак трудно и отвлечено е да мислим за света, за хората и ако успяваме понякога, стигаме най-много до кръга на най-близките си – по кръв, по симпатия. Защото болката по телевизията е зрелище, новина от емисията, страданието на хората и животните е трудно да бъде възприето и изпитано от нас, колкото и да считаме, че сме съпричастни, способни на съпреживяване. „На чужд гръб и 100 тояги са малко“, „Ситият на гладния не вярва“ – десетки поговорки и хиляди житейски ситуации ни показват, че и в миналото, и сега човечеството не блести с особено силна емпатия. Човечеството може би не, но някои хора – да. И то какви хора! Светии и не – свети праведници. Човеци, които дори не са чували за християнството, но в които тупти сърце в съзвучие с Божествения пулс – добродетелни, честни, любящи. Всички те, и ние включително, сме болни. Насилието, страданието, отчуждението, неспособността за съпреживяване – та ако можехме да изпитаме частица от болката на тези, които сега, в тоя миг по целия свят агонизират от телесна или душевна болка, всички щяхме да се гърчим и да викаме с глас – всички сме болни. И болестта ни се нарича грях – защото грях е да си глух към молбата или вика на страдащите, грях е да пожелаеш каквото и да е, което не ти принадлежи, грях е да се храниш, докато има гладни, грях е да лъжеш, дори на дребно, да мързелуваш, да не даваш винаги, във всеки момент и във всичко 100 % от себе си и то за Слава Божия, грях е … практически почти всичко, което правим или само си помисляме. Защото сме болни, защото вярата ни е малко, защото енергията и силата, която понякога ни идва, е като тази на бесноватия лунатик, споменат в днешното Литургийно Свето Евангелие, мятаме се като него в огън и вода, вечно недоволни, вечно търсещи и вечно ненамиращи и неполучаващи, защото лошо искаме и то, за да го разпилеем в похотите си.
Звучи ужасяващо и безнадеждно, и би било така, ако нямахме единственото упование, подкрепа и обещание, извора на благодат, успокоение и сила, мир, радост и спасение – Светата Единосъщна и Животворяща Троица! Тя прави всичко да изглежда възможно, твори безброй чудеса, проявява се постоянно и по великата Си милост винаги намира начин да смекчи сърцата ни, да ни покаже пътя, да ни успокои, приласкае и води към спасение. Как и защо? С присъщата Си мъдрост, сила и любов и заради молитвите на всички светии, отци, братя и сестри и най-вече заради Пречистата наша майка Светата Приснодева Богородица.
Тя, майчицата Божия, от дете отдадена на служба Богу, постница и молитвеница, живяла в храма и винаги свещенодействала като родила и отгледала нашия Спасител, Богочовека, от крехък Младенец до зрял мъж, свидетелка и участничка в цялото Му съзряване и преуспяване в мъдрост и любов, мълчалива спътничка при служението Му, следваща Го навсякъде, чак до кръстната смърт и после, без да загуби надежда и вяра, подкрепяла Светите Апостоли в делото им, положила себе си като основа на Църквата, тя, с майчиното си сърце и чиста душа, тя, Която е над ангелите, Светата Богородица е наша ходатайка и молитвена застъпница пред Бога и както никой друг помага на болните ни тела и души.
Възлюбени в Христа Бога братя и сестри! Не дълбината на падението и размера на прегрешението са важни и заслужават нашето внимание, а безкрая на милостта и силата на любовта, целебната и благодатна намеса на Света Богородица и Господа в живота ни; вярата и молитвата, постът и участието ни в църковните тайнства. Защото ние сили нямаме, за да устоим или да се преборим със злото. Но именно с упование, с пост и молитва и с вяра, преди всичко с вяра – дори колкото синапено зърно и с подкрепата на Светата Богородица пред Бога всичко е възможно и постижимо. Наистина всичко! И ако наистина желаем изцеление, ако предпочитаме вместо ползите на болестта, вместо временното удовлетворение от услаждащия ни се грях да пребиваваме в радост, светлина и истина, и то завинаги – ето го пътят, днес е денят и това трябва да правим – по примера на Светата Богородица да се молим, да постим и да вярваме и нито бяс, нито скръб, нито раздяла ще ни съкрушат, а със смирение и вяра, запазени с Покрова на Светата Приснодева Мария и по Нейните молитви Господ ще ни даде надежда, ще ни помилва и спаси. Ако го искаме наистина, ако се трудим постоянно, ако злословени – благославяме, ако гонени – търпим и хулени – се молим. Бог ни е обещал! Света Богородица е наша застъпница! Ще бъде! Амин!
