Наистина ли Иисус възкръсна от мъртвите?

2527 0

Автор: отец Александър Шмеман
Източник: stnicholasmarin.org
Превод: Людмила Грибнева

Христовото Възкресение никога не може да бъде „обективен факт” в този свят. Възкръсналият Господ се появил на Мария Магдалина и „видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус” (Иоан 20:14). Той стоял на брега на Тивериадското море, „но учениците не познаха, че е Иисус” (Иоан 21:4). А на път към Емаус, очите на учениците Му „се премрежиха, за да Го не познаят.” (Лука 24:16). Проповядването на Възкресението остава лудост за този свят и не е чудно, че дори самите християни някак го омаловажават като на практика го свеждат до старите предхристиянски учения за безсмъртието и оцеляването. Наистина, ако учението за възкресението е просто „учение”, ако в него се вярва просто като в събитие от „бъдещето”, като тайна от „другия свят”, тогава по същество не се различава от другите учения, касаещи „другия свят” и лесно може да бъде объркано с тях. Независимо дали е безсмъртието на душата или възкресението на тялото – не знам нищо за тях и разискването им тук е просто „предположение”. Смъртта остава същият тайнствен преход към тайнствено бъдеще. Голямата радост, която учениците почувствали при вида на възкръсналия Господ, това „горене на сърцето”, което те усетили по пътя към Емаус, не се случили затова, че са им били открити тайните на един „друг свят”, а защото видели Господ. И Той ги изпратил да проповядват и да разгласяват не възкресението на мъртвите, не учение за смъртта, а покаянието и опрощаването на греховете, новия живот и Царството. Те оповестили това, което знаели, че в Христос е започнал новият живот.

Цялото християнство е преживяването на вярата отново и отново, като че ли за пръв път, чрез въплъщението на ритуалите му, словата, музиката, цветовете. За невярващия може наистина да изглежда като мираж; той вижда единствено неразбираеми церемонии и ги разбира единствено външно. Но за вярващите, всичко от това се излъчва отвътре, и то не като доказателство на тяхната вяра, но като резултат от нея, като живот в света, в душата, в историята. Следователно мракът и скръбта на Разпети петък е нещо истинско за нас, живо, съвременно; можем да плачем пред кръста и да изпитаме всичко, което се е случило при онзи триумф на злото, предателството, малодушието и измяната; на Велика събота можем с вълнение и надежда да съзерцаваме животоносната гробница. Следователно всяка година можем да празнуваме Великден, Пасха, Възкресението. Защото Великден не е припомняне на отминало събитие. Той е истинска радостна и щастлива среща с Него, Когото сърцата ни отдавна са срещнали и познали като Живота и Светлината на всички светлини. Великденската нощ потвърждава, че Христос е жив и с нас, и че ние сме живи в Него.

Цялото празненство е покана да погледнем света и живота и да съзрем зазоряването на тайнствения ден на Царството на светлината. „Днес въздухът е изпълнен с аромата на пролетта”, пее църквата, „и цялото творение се радва в обновлението си…”. Радва се във вяра, любов и надежда.