Най-близкият светия на нашето време

1613 0
paisiy_svyatogorec1

Пастири и богослови за Стареца Паисий Светогорец (1924-1994)

Преди двадесет години, на 12 юли 1994 г., отиде при Господа знаменитият атонски Старец Паисий. Но неговото име не само не беше забравено, а продължава да освещава пътя към вярата на много хора по целия свят. Кореспондентът на портала Православие.Ру помоли свещениците Вадим Леонов и Димитрий Фетисов, а също и заместник главния редактор на Издателската къща „Света Гора” Атанасий Зоитакис, да разкажат за значението на атонския Старец и на запазилите се негови слова и поучения за световното Православие.

* * *
„Той е вярно чедо на Православната Църква”

Протойерей Вадим Леонов, кандидат на богословските науки, доцент в Православния Свято-Тихоновски хуманитарен университет и Сретенската духовна семинария:

‒ Колкото повече се отдалечаваме от времето на земния живот на Господ Иисус Христос, толкова повече съмнения възникват в достоверността на Свещеното Предание на Църквата, в истинността на нейния духовен опит, в съответствието между църковния живот и първоначалните наредби на Спасителя. Старецът Паисий и подобните на него свети личности със своя живот еднозначно разрешават всички тези въпроси. Тяхната дълбока въцърковеност и несъмнена святост пряко свидетелстват, че думите на Господа: Ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят (Мат. 16:18) са непоколебими и явени по чудесен начин в живота на Православната Църква. Православната Църква, подобно на майка, продължава да ражда свети хора, а това значи, че нейната Глава е Христос. Когато сравняваш живота и поученията на Стареца Паисий със светиите от миналите векове, е очевидно, че той, имайки своите лични особености, живее със същия Дух, със същата Любов, със същата Истина, с която са живели и апостол Йоан Богослов, и преподобният Макарий Египетски, и преподобният Исаак Сирин, и преподобният Серафим Саровски, и много други подвижници. Старецът Паисий е много по-убедително свидетелство за истинността на Православието, отколкото каквито и да било земни чудеса и свръхестествени явления.

Освен това огромно значение имат поученията, които са успели да запазят неговите духовни чеда. На пръв поглед може да изглежда, че там се съдържа вече добре познатото учение за духовния живот, основано на молитвата, смирението, покаянието и жертвената любов. Но неговите думи притежават удивителна свежест и убедителна сила. Свежест – защото са произнесени сравнително неотдавна и често се отнасят за събития, участници в които сме и ние. Те са отправени към съвременния човек и в тях всеки лесно ще разпознае отговорите на своите насъщнни въпроси. А силата на неговите думи е в това, че всичко казано от него се опира на житейския му опит. Многото примери от неговия личен живот правят речта на Стареца Паисий убедителна, ярка, запомняща се. Господ дарява такива светли хора, за да ни направи живи християни.

Смятам, че няма повод да се говори за някакво особено учение на Стареца Паисий, за степента на неговата ортодоксалност. Той е вярно чедо на Православната Църква, за което сам многократно е свидетелствал. Дори когато обсъждал някои деликатни богословски теми, той по всички спорни въпроси изказвал традиционното, добре известно на всички учение на Православната Църква. Богословският модернизъм, жаждата да изкаже някакво свое, особено мнение в богословието, са му били дълбоко чужди. Старецът изключвал спасението извън Църквата, затова се стремял да приведе и монасите-зилоти преди всичко към единство с Църквата. И поради това можем да го наречем истински богослов, защото той е достигнал непостижима за повечето хора степен на богопознание и направил наше достояние своя духовен опит. Това е истинното православно богословие.

* * *
„Авва Паисий е особен светия, може да се каже, социален – необикновено близък на простия народ”
Свещеник Димитрий Фетисов, старши преподавател в катедрата по богословие на Рязанския държавен университет „С. А. Есенин”:

‒ На всички хора, които идват в храма и задават най-различни въпроси за духовния живот, аз на практика винаги препоръчвам да прочетат беседите със Стареца Паисий Светогорец. Понякога дори се решавам да давам на някои каещи се следната епитимия: да прочетат един или друг том с мислите на този велик авва. И на практика няма нито един случай, когато неговото слово така или иначе да не е оказало положително въздействие върху душата на този твърде отдалечен от Църквата съвременен човек…

По мое мнение, тази голяма полза от четенето на поученията на Стареца е обусловена от редица причини. Първо, авва Паисий е особен светия, може да се каже, социален – необикновено близък до простия народ. В историята на светоотеческата литература има определен проблем: практически всички текстове с аскетическо съдържание са се създавали от монаси и, най-често, за монаси. Независимо, че изискванията към монаха и мирянина до голяма степен са еднакви. Например апостол Павел казва: Непрестанно се молете (1 Сол. 5:17). Този призив е насочен към всички християни, а не само към монашестващите, но все пак на „първокласника” не бива веднага да се дават задачи по висша математика, а като начало трябва да му се разяснят елементарните правила на събирането и изваждането.

Този проблем посвоему разрешават оптинските старци (безценни са простичките поговорки на преп. Амвросий Оптински), или комуникативността на светителя Теофан Затворник, който получавал от двадесет до четиридесет писма на ден.

Но простотата и достъпността на поученията на Стареца Паисий, както и тяхната широкообхватност, актуални именно за съвременния мирянин, може би ще разрешат този проблем по най-добрия за момента начин, правейки го най-най-„социалния” светия.

Второ, много действена се оказва „меката” доброта и необикновената простота на атонския Старец. Всеки светия има свой характер, който съвсем не се отхвърля от Бога. Някой от светите отци е по-суров и на места подчертано рационален – и това също е съвършена любов, имаща своя адресат (аз, например, неведнъж съм забелязвал, че светителят Игнатий (Брянчанинов) особено добре се възприема от хора с техническа нагласа на ума – „техничари”). А някой от писателите-аскети е поетично възвишен и довежда до искрен възторг филолозите и лингвистите (например светителят Теофан Затворник). А Старецът Паисий е универсален и подходящ за абсолютно всички.

Неговият добър, отличаващ се с мек хумор, стил представлява образец на съвременната проповед. Геронда не просто е достъпен и пределно разбираем, но и, без да се опасявам да не бъда вулгарен, необикновено ласкав и нежен към своите слушатели. Забележително е, че той предварително смята своите далеч не съвършени питащи, тоест всички нас, за много добри хора, които са се заблудили като малки деца и ето сега, след като са научили правилния път, те задължително ще тръгнат по него. Това волю-неволю ни кара да се смиряваме и да се вслушваме в думите на нашия велик, свят съвременник, и поне малко да му подражаваме така, както той е подражавал на Христос.

* * *
„Старецът е един от богословите, чиито трудове ще надживеят много епохи”
Атанасий Зоитакис, кандидат на историческите науки, преподавател в катедрата по История на Църквата (Исторически факултет на МДУ, главен редактор на портала AgionOros.ru, заместник главен редактор на Издателска къща „Света Гора”.

‒ Старецът Паисий наистина заема уникално място сред подвижниците на нашето време. Неговите слова, преведени на много езици, намират отклик сред хората от целия свят, а неговата мисионерска роля може да се сравни с творенията на светите отци. Известно ни е, че огромен брой невярващи хора, съвсем случайно прочели трудовете на отец Паисий, са се обърнали към вярата. Лично аз зная няколко случая, когато след прочитането на книгите на Стареца хора, които преди това не са искали нито да знаят, нито да слушат за Църквата и християнството, изцяло са променили своя живот, отваряйки сърцето си за вярата.

До ден-днешен словата на Стареца Паисий представляват голяма подкрепа за съвременните християни. Много вярващи намират в неговите творения отговори на вълнуващите ги въпроси за духовния живот. Намирайки ги, православните, въцърковени хора започват да живеят по-осмислен духовен живот. Именно в това е и значението на Стареца Паисий за православието.

Вече 20 години отец Паисий не е с нас, но въпреки това чрез неговите трудове хората продължават да идват в Църквата. А това показва, че Старецът е един от онези богослови, чиито трудове ще преживеят много епохи. Петтомното издание на Стареца Паисий „Слова” беше публикувано от издателска къща „Света Гора” преди повече от 10 години, но неговите творения и досега продължават да се печатат и да намират своите читатели.

За Стареца Паисий може да се каже, че самият той е бил стълб и крепило на истината, защото неговите поучения са битийно богословие, построено върху богатия духовен опит на Стареца, богословие, което (а това никак не е без значение) произлиза единствено от опита. Много съвременни богослови са само компилатори, нямащи никакъв духовен багаж. При отец Паисий всичко е съвсем различно: една от неговите настолни книги била книгата на преподобния Исаак Сирин. Разбира се, не може да се каже, че Старецът през цялото време е четял нещо, а след това заучавал някакви готови положения. Това съвсем не е така. Неговото учение е неговото лично духовно наследство.

Много богослови засягат само въпросите на етиката или въпросите на добродетелта, което не може да се каже за Стареца Паисий. Той не е бил чужд на сериозните догматически въпроси, говорейки за тях достатъчно просто. Ортодоксалността във вярата е била негов принцип и той се е отнасял със сърдечна болка към това да пребивава в истината. За Стареца Паисий било принципно важно да следва Евангелието и догматите на Църквата. Той не е бил склонен към компромиси, затова неговите трудове са много ценни за Православието, а неговото духовно наследство в пълна мяра не само съответства, но и продължава посоката на светите отци.

Източник:www.pravoslavie.ru

Превод:Татяна Филева