Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов
Човекът, който има завистливо сърце, винаги води война в себе си. Никога не постига мир. Дори и зло да е извършил, си мисли, че е успял. Трябва да съжаляваш този човек. Да го съжаляваш, защото животът му е пълен с комплекси и мрак.
Завистливият лесно ще оклевети, непринудено ще уязви и ще осъжда както диша. Завистливият човек ще намери различни методи, за да клевети и да доведе човека, на когото завижда, до някакво затруднение или нещастие. Но дори и да го постигне, този човек никога не намира покой. Как ще намери покой някой, който се съюзява с дявола?
Завистта и ревнивостта са големи болести на душата.
Отдалечи се от завистлив човек. Защото рано или късно ще поиска да навреди и на теб. Помни, че зад „скандалите“ се крие един завистлив човек, който изпитва хедонистична наслада от своите действия.
Прочетете какво ни казват трима велики светци на Църквата, които са преживели хорската завист и клевета и са станали „скандал“.
Св. Нектарий Егински: „Както ръждата уврежда и разяжда желязото, така и ревнивостта яде душата, която я има. Завистта първо уврежда завистливия човек, а след това този, на когото той завижда. Първо изтребва душата му — както змията яде корема, който я е хранел — и след това ухапва този, на когото той завижда. От само себе си завистта няма никакви причини за своето съществуване, затова не може да получи оправдание. Завистта не знае да предпочете полезното. Никоя страст не е по-рушителна от завистта, защото тя покварява душите, от момента, в който проникне в тях“.
Св. Василий Велики: „Какво по-рушително може да има от тази болест? Тя е увреждане на живота, болест на естеството; тя враждува дори срещу нещата, които Бог е дал, противи се на Бога, непоносимо зло е, учение на лукавия, изобретение на демоните, сеене на вражда, залог за ада, пречка за благочестието, път към геената, лишаване от царството небесно“.
Св. Йоан Златоуст: „Завистта превръща човека в дявол. Превръща го в свиреп демон. От завист станало първото убийство; така било пренебрегнато естеството, така се осквернила земята. Нищо по-гибелно не се вмъква в душите на хората от страстта на завистта, която много малко наскърбява и причинява зло на другите, след като най-голямото зло го претърпява първо този, който завижда“.
