НАСИЛИЕТО КАТО ЕЛЕМЕНТ ОТ ЖИВОТА

460 0

Автор: о. Харалампос Пападопулос

Превод: Константин Константинов

Насилието, което виждаме да се разгръща по кошмарен начин по  улиците на града ни, е резултат от едно по-обширно насилие, кето сме претърпели като човешки създания на много ранен етап в нашето невинно битие, по много и различни начини. Насилието присъства в много прояви от ежедневието до такава степен, че човек  се съмнява дали може да има живот без насилие.

Нека не забравяме, че най-голямата форма на насилие, което претърпява човек, е знанието за неговата смърт.  Не знаем нищо за нашето бъдеще, освен че ще умрем — ние и онези, които сме обикнали и с които сме се свързали. Това е най-голямата форма на насилие срещу човешката личност. И от деня, в който се появява на този свят, човекът ще трябва да я приеме и направлява. Не е нито лесно, нито със сигурност  безболезнено. Затова и повечето пъти зад многото проблеми и болести се крие екзистенциалната тревога пред смъртта.

Според Св. Писание след грехопадението на прародителите насилието се превръща в елемент от живота. Насилието и тревогата за оцеляването („с пот на лицето си ще ядеш хляба си”, Бит. 3:19), насилието на отношенията (Каин и Авел),  насилието на общуването (Вавилон), насилието на родителските отношения, насилието на цивилизацията и на обществото, насилието на безработицата, бедността и неправдата, на банките и лихварите, които всекидневно ти се обаждат, заплашвайки те с конфискация, както и на всяка форма на власт, показат, че от деня, в който се роди, човекът приема, но и на свой ред упражнява насилие.  Защото не само  търпим насилие, но и ние самите го възпроизвеждаме.

Църковният опит, който ни разкриват светите отци, дава едно изцелително правило  срещу насилието и агресивността, което  може да бъде обобщено в следните предложения:

  1. Вяра и надежда във възкръсналия Христос, като Разрушител на насилието на смъртта.
  2. Аскетическо усилие срещу злото. Молитва и борба срещу страстите.
  3. Приемане на нашето наранено аз чрез здраво смирение.
  4. Участие в евхаристийната общност, в един комплекс от човешки отношения. Споделяне на моята човешка реалност с църковната общност.
  5. Участие на християните в колективната борба за по-справедливо общество, срещу социалните неравенства, които подклаждат вече същестуващата човешка агресивност.

Изцелителното решение не е просто, защото насилието не е само социална, но и екзистенциална, дълбока и сложна тема. При това Църквата чрез нейното църковно и аскетическо възпитание се опитва да направлява явлението на агресивността.  Разбира се, не като храни въображаеми идеи за заличаването на насилието от този живот.  Абсолютната форма на мир и любов е есхатологично събитие, състояние, което ще се яви в царството Божие. Изцелителното предложение на Църквата се съсредоточава повече в направляването на човешката агресивност към Божията благодат. След като според християнското разбиране страстите и раните ни не се унищожават, а се преобразяват.

Припомнете си, че колкото пъти възкръсналият Христос се явил на учениците Си, върху Тялото Му никога не липсвали белезите на  жертвата и на Кръста. Всички Негови рани били там. Това ни казва една голяма истина за всекидневието на нашия живот и борба — че отиваме при Бога с нашите рани. Не се спасява една идеализирана  представа за нашето аз и за нашето съществуване, а нашата ранена действителност.