НАСТАВЛЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕТО НА ДУХОВНИ КНИГИ

2585 0

Автор: архиепископ Теофан Полтавски и Переяславски
Източник: orthodoxinfo.com
Превод: Павел Стефанов

Ти пишеш: “Епископ Игнатий казва: ‘Много е важно да се четат творенията на Светите Отци, които са от значение за конкретния начин на живот’. Какво означава това? Трябва ли човек да ограничи четенето на Св. Отци с тези творения, написани за всички християни, или може да чете също така и други творения, като например тези отнасящи се до общежитийния живот в манастирите?”

Моят отговор е следния: човек трябва да различава четивата, които са просто информативни, от тези, които го ръководят по духовни въпроси. Най-общо казано, човек може да чете всичко. Но за ръководство в духовния живот човек трябва да избере четивата, които са подходящи за неговия начин на живот. Най – добрите ръководители за християните, живеещи в света (миряните), са тези, които наричаме Вселенски отци и учители на Църквата: св. Василий Велики, св. Григорий Богослов, св. Йоан Златоуст, а сред руските – св. Тихон Задонски. Също така човек може да извлече правила за духовен живот и от други Св. Отци и учители на Църквата. Това обаче трябва да се извършва с внимание. По – специално, човек трябва да вземе под внимание всичко, което е написано по духовни въпроси. Невинаги трябва да приложи всичко в своя личен живот, доколкото тези наставления са присъщи за определено място. Творенията на св. Макарий Велики, например, понеже разкриват същността на християнския духовен живот като цяло, могат да имат значителна роля в ръководството за всеки християнин. От друга страна, творенията на св. Исаак Сирин, тъй като са фокусирани върху духовния живот на отшелниците, не могат да имат тази степен на приложимост за всеки християнин. Следователно много е важно да говорим за това не кой автор да четем, а за това как да четем съответния автор. Разумния читател може да чете всичко, но небрежния човек трябва или да чете под ръководството на някой по-опитен и разумен, или при липса на такъв човек, той трябва да се ограничи с изучаване на Вселенските Отци и учители (светителите) на Църквата.

Ще завърша тази дискусия с думите на св. Филарет Московски: „Поради какви причини Господ е осветил Небесната Църква с такова множество православни светци, начина, по който Той е осветил земното небе с множество звезди, поради каква причина всеки от нас би могъл, за наша полза и съответно нашите нужди, да получи тяхната светлина и ръководство по пътя към Небето? Има ли някой, чието задължение е да запази Светата Вяра от неправославни учения? Нека да намери учение и ръководство за себе си в живота и творенията на светителите като св. Атанасий Велики, св. Василий Велики, св. Григорий Богослов, св. Йоан Златоуст. Ако някой е избрал уединен живот и посвещаване на Бога и молитва? Нека да чете и изучава (важи и за отшелнически, и за общежителен манастирски живот) творенията и поученията на великите аскети като св. Антоний Велики, св. Макарий Велики, св. Пахомий Велики, св. Ефрем Сирин и още много други, които са следвали техния път през вековете. Ако Божият Промисъл изпитва на някой вярата с лишения и бедност? Нека да подсили вярата си с примера на Йов, който в лишения и страдания не престана да благославя името на Господа. Или някой се тревожи за това как може да бъде богат и едновременно с това да живее във вяра и благочестие, заобиколен от богатство и изобилие? Нека да види живота на Авраам, който бил смирен и услужлив, добродетелен, правил милостиня на бедните, обичал странниците и бил гостоприемен към Ангели и към Бога. Ако някой е бил победен от страсти и пороци, на него също ще му бъде показана надежда и как да се издигне от пропастта от разбойника, който бил спасен на Кръста и от други като него: св. Моисей Мурин, св. Мария Египетска и много други, които били спасени след падането им в грях, които станали светци, след като преди това били дълбоко покварени”.