НАЧАЛОТО НА ВСИЧКИ ПРАЗНИЦИ

511 0

Автор: архим. Ефрем, игумен на манастира „Ватопед”

Източник: pemptousia.com

Превод: Пламена Вълчева

Пресвета Богородица заема централно място в богослужението. Нейните празници формират рамката на църковната година — тя започва с празника Рождество Богородично и завършва с празника Полагане честния пояс на Пресвета Богородица.

Днешният ден е повод за духовна радост и веселие, скъпи братя и отци, защото днес празнуваме раждането на приснодевствената и богоносна Мария, това най-благоуханно цвете, което произрасло „от корена Иесеев”. Празнуваме едно „раждане за всеобща радост”, което според свети Андрей Критски представлява „началото на всички празници и прелюдията към тайнството на Христос”. Раждане, което станало проводник на обновлението, възстановяването и възраждането на всички неща. Днес се ражда онази, която ще роди във времето и по непонятен и необикновен начин надвремевия, предвечен Бог Слово, Създателя и Спасителя на света.

В Стария Завет има много текстове, които предизвестяват, предобразяват и пророчестват за Божията майка. Тя е завършекът, изпълнението на старозаветната педагогическа подготовка на човечеството за приемането на въплътения Спасител Бог. Пресвета Богородица била предобразена от горящия храст във видението на Моисей, от скрижалите, написани от Бога, от скинията на Закона, от небесната мана, от златната кадилница, светилника и олтара, от разцъфналия жезъл на Аарон, от стълбата на Иаков, руното на Гедеон, несечения от ръка камък, от огнената пещ, която с огъня си оросила тримата отроци, както и от Светая Светих в скинията. Божията майка представлява границата между Стария и Новия Завет. В Стария Завет тя е посланието на пророците и надеждата на праведните; в Новия Завет става сладост на ангелите, слава на апостолите, дръзновение на мъчениците, наслада на преподобните, похвала на човечеството, заради което е прославяна от „всеки род”.

Цялото творение е очаквало нейното раждане. Пресвета Богородица е „плодът на творението” според свети Николай Кавасила, тя е мярата, която то трябва да постигне. Точно както дървото съществува заради плода си, така и творението съществува заради Девата, а Девата — заради Христос. Отците подчертават, че не само хората, но и небето и земята, цялото видимо и невидимо творение са създадени заради пречистата Дева. Когато в началото на времената Бог погледнал Своето творение и казал, че то е „твърде добро”, Той всъщност видял пред Себе Си плода на цялата твар — всесветата Божия майка — и тази Негова похвала била наистина „добро предвестие за Девата”.

На този ден цялото творение получава благословение чрез раждането на пречистата Дева. „Тази нова твар” не е просто най-великата жена на земята, нито най-великата жена на всички времена, а онази, която единствена е успяла да привлече небето на земята, да направи Бога човек. Творецът Бог Слово създал човешката природа по такъв начин, че когато бъде нужно да се роди, да се роди от Своята майка. Невидимият и непристъпен Бог идва чрез нея на земята и става зрим; Той се съединява и общува с творението по един по-пълен и значим начин. Чрез  човешката Си природа съединява цялото творение в Своята ипостас и го обожествява. Необикновеният и неописуем Бог приема „образа на раб” (Филип. 2:7), човешка плът и разумна душа, живее сред хората и ходи по земята. „Този, Който не може да бъде вместен”, ще се вмести в девствената утроба на Богородица, така че Неговата всесвята майка ще бъде смятана за „земята, която е вместила Този, Който е невместим”.

Днес безплодието на Анна е преодоляно и се ражда „украшението на целия свят”, както я описва свети Кирил Александрийски. В Стария Завет Бог много пъти вършел подобни чудеса: със Сарра, жената на патриарх Авраам, с Ревека, жената на Исаак, с Анна, майката на пророк Самуил, с Елисавета, майката на пророк, предтеча и кръстител Йоан. Но днешното чудо е много по-различно от останалите. Децата на гореспоменатите майки, чието безплодие било излекувано по чудодеен начин, може да са били добродетелни и свети, но само Мария, детето на Йоаким и Анна, е „тази, която е пълна с благодат” и удивявайки и хората, и ангелите, е станала Божия майка.

Пресвета Богородица не е родена чрез непорочно, свръхестествено зачатие, както погрешно вярват римокатолиците, а след естествени отношения между Йоаким и Анна. Дългогодишното безплодие на Анна било преодоляно благодарение на незабавната Божия намеса като отговор на молитвите на Неговите праведни прародители. Възрастните Йоаким и Анна се събрали без каквото и да е плътско привличане или удоволствие, а само от послушание към Бога. По този начин, с това свое действие те поставили печат на своето целомъдрие. По този начин Девата била зачената „целомъдрено в недрата на Йоаким и Анна”. Това, че била зачената целомъдрено, означава, че начинът, по който това станало, бил чист. Обаче за да е свободна от праотеческия грях и за да има непорочно зачатие, Девата би трябвало да се роди от девица, както било при Христос.

За да родят такова дете, праведните Божии прародители проявили непоклатна вяра, непоколебимо търпение, те хранели надежда, която не посрамя, и имали голяма издръжливост да отправят молитви към Бога да изпълни молбата им. А безплодието, което претърпели, не продължило кратко време. Преданието разказва, че Анна заченала света Богородица след петдесет години безплодие.

Това разбиране на Божиите прародители трябва да бъде пример за всички нас, скъпи братя и отци. Упованието си в Бога не бива да губят не само нашите братя миряни, които не могат да заченат деца, защото „невъзможното за човеците е възможно за Бога” (Лук. 18:27), но и ние монасите, и всички вярващи, които се подвизават „с добрия подвиг”.

Често се отказваме или ставаме нетърпеливи в борбата си и казваме, че нищо не сме постигнали, че не усещаме благодат и това ни кара да се тревожим. И понеже се опечаляваме, ревността ни угасва, борбеният дух и аскетизма ни отслабват.

Не бива да постъпваме така, братя мои. Какво би станало, ако заради това, че Бог не отговорил веднага на молитвите им, Божиите прародители бяха спрели да Го призовават и да вярват, че ще получат? Какво би станало, ако бяха спрели да викат, да умоляват Бога, да се надяват? Какво голямо търпение и сила са проявили в продължение на толкова много години!

За да усъвършенства духовната „потребност от голямо търпение”, в продължение на тридесет години свети Исаак Сирин претърпял намаляване, прекратяване на божествената благодат и мисловни терзания. След дълги години на кървава борба и търпение той придобил божествената благодат за постоянно. Позоваваме се на това, особено ние, монасите, които сме призвани да получим пълнотата на благодатта. Необходимо е търпение в скърбите, вяра в Божиите обещания, съвършено послушание пред волята на Бога и надежда, защото „винаги трябва да се молим и да не падаме духом” (Лук. 18:1). Бог знае кога е в наш интерес да ни даде Своя необясним, непроницаем и безценен божествен дар, Своята божествена благодат, като постоянно състояние. „Духовните дарове слизат върху нас”— отбелязва авва Исаия и не ние решаваме кога и как да ги получим.

Всъщност преди Бог да ни даде някаква благословия и дар, Той често ни изпитва с изкушение, резултатът, от което определя дали сме достойни да получим този божествен дар, или не. Това забелязваме и при Божиите прародители, които, щом наближил моментът Бог да им даде дете, били изпитани още повече по Негово допущение. Веднъж на празника Шатри те отишли в храма да принесат своите дарове и първосвещеникът ги посрамил, казвайки им, че не са достойни да принесат дарове на Бога, понеже не са оставили потомство в Израил. Божиите прародители се натъжили много, но не се отчаяли. Те намерили прибежище в „горещата молитва”, Йоаким отишъл на планината, а Анна — в градината, и молитвата им най-сетне била чута, когато ангел Господен възвестил на всеки поотделно, че зачеването ще се осъществи, както и раждането на дете, което ще бъде известно по целия свят.

Така и ние, скъпи братя и отци, нека проявим безропотно търпение в нашите скърби и в изкушенията, които Бог допуска за наше добро и за наше духовно израстване. Моля се на всесветата наша Владичица Богородица и на бабата на нашия Господ св. Анна, които имат дара да лекуват безплодие, да изцелят нашите безплодни сърца, лишени от добри духовни дела, за да може Бог да изпрати в сърцата ни Своята най-сладка божествена благодат, която разкрасява и обновява човека, унищожава смъртта и ни спасява от тление.