НА ЗЕМЯТА МИР

260 0

Автор: архим. Георги Капсанис

Източник: azbyka.ru

Превод: Пламена Вълчева

В свещената атмосфера на великия Господски празник Рождество Христово християнинът изпитва потребност да славослови Троичния Бог — Отец, Син и Дух Свети, Източника на живота, на освещението, на просвещението и обожението на всички човеци. И това славословие се превръща в усещане, че участваме в Божествената вечност, че ставаме причастни на Божията слава. „Ныне”, т.е. сега, се превръща в „присно” — винаги: „сега и винаги и во веки веков”. И така ние преодоляваме времето.

Това тайнство се извършва в Църквата и всички, които ходят на църква, дори е по-правилно да кажем, живеят в Църквата, стават причастници на вечността на Бога, на вечния живот, на истинния живот на Светата Троица. Разбира се, ние продължаваме да се намираме в ограниченото време, бидейки плътски човеци, защото все още не сме се свободили от оковите на този временен живот. Но чрез Божията благодат участваме в това тайнство още сега — в настоящия век, предвкусвайки бъдещия век и  безконечното Божие царство. И ако преживяваме това на всяка Божествена литургия, във всяко църковно събрание, то това чувство ни посещава още по-силно тогава, когато честваме велики събития на нашето спасение като божественото Рождество на нашия Господ, което празнуваме днес.

Тази вечер почувствахме, че Рождеството, макар и историческо събитие, не се отнася само до миналото; преодолявайки времето, ние по някакъв начин почувствахме, че и самите ние се намираме там, където се е родил Господ, че и ние участваме в нетварната благодат на благословението. Видяхме Божествения Младенец, видяхме Неговата свята Майка, видяхме праведния Йосиф, видяхме пастирите, които се поклониха на Богомладенеца, видяхме мъдреците, които Му се поклониха и Му принесоха даровете си, и светите ангели, които славословеха Родилия се Младенец-Бог.

И това, което всеки можеше да усети в тази атмосфера, в това благословено и свято ликостояние и събрание, беше усещането, че навсякъде в това пространство цари дълбок мир. И когато чухме ангелската песен  „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!” (Лук. 2:14), всеки от нас осъзна, че този мир не е нещо идеологическо или психологическо, а е дар на Въплътилия се Бог и на благодатта на Всесветия Дух.

Колко голяма е потребността на човека от този дълбок мир! Този дълбок мир  в пещерата и в яслите във Витлеем  можеше да бъде усетен от всеки  през тази свята нощ. Колко прекрасен е този Божи мир и покой! Какво велико благословение е за човека да усеща този благодатен мир, този Божи покой в дълбините на душата си.

В този първи час на човечеството, в тази свята нощ, човекът преживява мира, Божия покой, който е изгубил в момента на непослушанието. Когато пренебрегнал Бога, човекът загубил своя мир и покой. Сега той го придобива отново. Ето защо ангелите се радват и прославят Бога във висините, защото Самият Той, жертвайки за въплъщението Своя Син, дава  възможност на човеците отново да се помирят с Него, на онези, които са били прокудени, понеже са станали врагове на Бога, отново да бъдат Негови чеда, Негов народ, близки и роднини, сънаследници на Неговия Син, наследници на Неговото Царство. И затова сега човекът има възможност действително да се успокои и наистина да се умиротвори.

Този мир, братя мои, желаем и ние, днешните християни, и за него копнеем. Това е мирът, от който се нуждае съвременният човек. На този мир и покой се наслаждава нашата света Църква. Всеки път, когато се изповядваме и се каем, всеки път, когато плачем за греховете си и когато се молим, всеки път, когато се смиряваме, проявяваме любов и прощаваме, всеки път, когато се причастяваме, всеки път, когато служим на нашия Бог, всеки път, когато казваме със сърдечна любов молитвата  „Господи Иисусе Христе, помилуй ме, грешния”, във всеки един от тези моменти ние усещаме частица от този Божествен мир и покой. И колкото повече преуспяваме в живота в Христос, в духовния живот, толкова по-силно ще усещаме в себе си Божествения мир, който надвишава всеки ум, и толкова повече славословието, въздавано Богу, ще ни изпълва с великия дар на мира.

Нека Му благодарим, братя мои, защото  думите „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение” са реалност за онези, които вярват в Господ и Го приемат като Миротворец, като Началник на мира, като Княз на мира и на живота.

Както знаете, светът се вълнува от въпроса за мира само в политическата и социалната сфера, където възникват различни общности и организации и се провеждат множество акции и демонстрации за мир по целия свят. Няма да кажем, че това е нещо лошо, но ще кажем, че е недостатъчно, за да бъде умиротворен човекът в същността си. Човекът се нуждае от вътрешен мир, от сърдечен мир, от душевен мир. Ако не притежава този мир, дори и в света да няма война и всички държави да са в мир помежду си, той няма да бъде мирен, няма да се успокои. Без Божествения мир, без мира, който Господ дава чрез Своето Рождество, хората изпадат в отчаяние, живеят с тревога, живеят с непълнота, а след това се опитват с помощта на наркотици или други подобни средства да възстановят своя вътрешен мир, да се успокоят, като забравят трагедията, която съществува вътре в тях.

Колко много страда душата на този, който, знаейки какво велико щастие носи на човека Христовият мир, вижда и установява, че толкова много хора — наши братя, днес нямат ни най-малка представа, че Христос подава този мир, и поради това животът им се е превърнал в трагедия, в непълнота, в разочарование, станал е непълноценен поради това чувство за провал и неуспех.

Затова нека помолим днес Началника на мира, Въплътилия се Бог, да просвети и да помогне на всички да приемат в покаяние и молитва, с любов и подвиг този дар, който днес ни дава Божественият мир, за да можем самите ние да го преживеем и да послужим и на останалите като повод да го преживеят, за да могат и другите да се умиротворят и да намерят успокоение в Господ Иисус Христос. И нека Бог помогне на всички хора, които днес страдат, понеже не са познали Христовия мир, да го познаят и да се умиротворят.

В такива велики дни не можем да мислим егоистично и само за себе си. Спомняме си за всички хора, които страдат, за всички хора, които изпитват болка, за всички хора, които не познават Христос. И затова нека особено днес нашата молитва бъде за целия свят. Нека помолим Господ, Божествения Младенец, Който въпреки Своето младенчество е Цар на небето и земята, да вдигне благословената Си ръка и да благослови света и всички земни краища. Да благослови всички хора по земята, всички народи по света. Да благослови нашата света Православна църква, разпъвана и преследвана по целия свят. Да благослови свидетелите-мъченици— православните християни, които са измъчвани в затвори и лагери заради любовта си към Разпнатия Господ, заради любовта си към Бога, Който днес става Младенец. Да благослови младежите, които днес, заедно с всички нас, се лутат и изпитват големи затруднения и недостиг на навигационни средства, за да намерят правилния път и правилната посока. Да благослови Света гора. Да благослови нашата обител. Да благослови всеки един от вас, братя мои.

Особено призовавам благословението на Въплътилия се Господ за всички вас, мои възлюбени братя, които сте дошли от света, за да празнувате с нас, и нека Той ви даде Своята благодат, просвещение и мир, а вие да предадете този мир на света, в който живеете. Защото вие знаете по-добре от нас колко много се нуждае съвременният човек от Христовия мир и покой.

Нека Господ изпрати Своето благословение над всички нас и ни помогне да бъдем достойни за великия дар, който Той дава на всички чрез Своето свято Рождество и Въчеловечаване.

Манастир Григориат”, Света гора, 1982 г.