НА ЙОРДАН СЕ ЯВИ СВЕТАТА ТРОИЦА

435 0

Автор: архим. Георги Капсанис
Източник: azbyka.ru
Превод: Пламена Вълчева

Както всички Господски празници, така и днешният има едновременно троичен, христологичен и антропологичен характер и се отнася за цялото  Божие творение.

Той е троичен, защото пределно ясно, по-ясно от всякога тогава се открила и станала явна Светата Троица, тоест Нейните три Лица, и онези, които се намирали там и участвали в тайнството — на първо място Честният Предтеча, узнали и разбрали това; тогава била явена и позната троичността на Бога. И благодарение на тях ние също можем да я познаем. Защото те я направиха наше достояние, а ние, подобно на очевидци, вярваме на онова, което им е било явено и открито. Затова вчера пяхме: „На Йордан се яви Светата Троица”* и не само на Йордан, но и във всеки един от нас.

Празникът има христологичен характер, защото най-важното действащо Лице в това тайнство е Самият Господ — Христос, Който отново и отново ни открива Своето крайно смирение и пределно послушание към Бог Отец. И когато се родил в пещера, и сега, когато приема кръщение, и когато се качил на Кръста — винаги и навсякъде сияят тези две  Христови добродетели, които стоят в основата на нашето спасение. Както Адам паднал поради гордост и непослушание, така съответно и Новият Адам трябвало да изправи човешкия род чрез смирение и послушание. И именно чрез това Той стана образец за нас, „остави нам пример, за да вървим по стъпките Му” (1 Петр. 2:21).

Но този празник се отнася също и за човека, защото всичко, което се извършва  чрез действието на Троичния Бог в Христос, се отнася и за човека. Христос влиза гол във водата, за да въздигне падналия човек, който се е съблякъл, който е свалил от себе си дрехата на Божествената благодат, за да може да го възкреси и да го облече в новата дреха на нетлението. Следователно всичко това се извършва заради нас и заради нашето спасение. Както изповядваме в Символа на вярата, всичко, което Господ е извършил, е било извършено „заради нас, човеците, и заради нашето спасение”.

И това се отнася не само за човека, но и за цялото Божие творение, за всички твари. Защото Господ не само влезе в Йордан, но влизайки в йорданските води, взе със Себе Си присъщата и придружаваща Го благодат и освети водите и всички природни стихии, цялата природа. „Ти си освободил естеството на нашия род”**. По този начин над цялото Божие творение се изляла благодат, духовно благословение, а природата получила възможност винаги, когато се извършва това тайнство, да свидетелства за Божието присъствие. Защото всеки път, когато в нашата Църква се извършва свето Кръщение и се освещава вода, за да се кръсти някой оглашен, тази вода става причастна на йорданското благословение. Превръща се във водата, която Господ осветил на река Йордан. И понеже в нея е благодатта на Кръщаващия се Господ, тя освещава човека, който бива кръщаван и го обновява, за да „ходи в обновения живот” на Бога.

Благодарим на Пресветата Троица и на Въплътилия се и Кръщаващ се Господ, Който чрез тези свръхестествени, надвишаващи ума преславни тайнства е устроил нашето спасение. И днес ние с вяра се покланяме на тайнството на Неговото свято Кръщение и Троично Богоявление, и Го молим да ни помогне винаги да пребъдваме смирени и послушни на Неговата света Църква, за да можем и ние не само да почувстваме тези тайнства, не само да ги преживеем и да ги видим с духовните си очи, но и ние самите да се осветим, без да забравяме онова, което споменах преди малко: всичко бе извършено заради нас и заради нашето спасение.

И горко ни, ако останем чужди на спасението, след като Бог е устроил такива чудесни събития, за да ни спаси. Затова и всеки празник, както многократно напомних, трябва да се превърне за нас в жизнен опит, който да проникне дълбоко в душата ни, и същевременно във въздигане, в ново стъпало по пътя към Бога, така че предназначението му да бъде изпълнено и ние да се усъвършенстваме в Христос, да „израснем”, както хубаво го е казал свети Максим Изповедник.

Благодатта на Кръщаващия се Господ да пребъде с нас през всички дни на нашия живот. Амин.


Манастир Григориат”, Света гора, 1989 г.

 *Из тропара на 8-ма песен на канона на Богоявление.

**Из молитвата „Велик си Ти, Господи…”, Последование на Великия водосвет, Требник, София, 1994 г.