НА КАКВО НИ УЧИ ЧЕСТНИЯТ ПРЕДТЕЧА?

288 0

Автор: архим. Георги Капсанис

Източник: johnsanidopoulos.com

Превод: Пламена Вълчева

Проповедта на свети Йоан Кръстител в Йорданската пустиня може да се обобщи с думите: „Покайте се, защото се приближи царството небесно” (Мат. 3:2). Христос е царството небесно, защото Той е Синът Божи, Който възвестява идването на Светия Дух, Който е царството небесно. Но онзи, който не се кае, не може да приеме Христос и Светия Дух. Покаянието е необходимото условие, за да приемем Иисус Христос като Богочовек и да получим благодатта на Светия Дух. Когато човек живее без покаяние, затънал в своя егоизъм, в своята самоувереност, в своето себелюбие и в своите страсти, той не може да приеме Христос като Богочовек, нито да получи благодатта на Светия Дух. Ето защо светият Предтеча проповядвал покаяние, за да отвори сърцата на хората и те да приемат Иисус Христос и Светия Дух.

Гласът на честния Предтеча достига и до нас — неговото послание е вечно. И днес честният Предтеча ни приканва да бъдем покайващи се човеци, ако искаме да имаме Христос в сърцето си и да получим благодатта на Светия Дух. Както сме казвали и преди, покаянието не е еднократно действие. То е постоянен начин на живот. Трябва да се каем постоянно, за да не се лишим от Божията благодат.

Когато вярваме, че сме съвършени и че не се нуждаем от покаяние, ние вече сме намираме в състояние на гордост, което пречи на Божията благодат да действа в нас. Искреното покаяние е не само болка от това, че не изпълняваме Божията воля в живота си, но и решение да се борим за освобождението си от всичко, което наскърбява Бога.

Ако Божият човек има дори една недостойна мисъл, отдалечаваща го от Бога, той изпитва болка и тъга, защото е наскърбил Бога, и се покайва за това. Чувства, че дори една лоша и недостойна мисъл, колкото и малка да е тя, го е лишила от Божията благодат, и че той отново трябва да се кае, да поиска прошка от Бога, за да може Божията благодат да влезе в него.

Старозаветното пророчество се изпълнява и в светия пророк Йоан: „всякой дол да се изпълни, и всяка планина и хълм да се снишат” (Ис. 40:4). Долините, които трябва да се изпълнят, за да може Месията да дойде в живота ни, са нашите духовни недъзи, а планините, които трябва да се снишат, за да бъде прав пътят на Господа и за да дойде при нас Господ, са страстите, които подобно на планини ни смазват и не ни позволяват да живеем свят и безстрастен живот.

Затова трябва постоянно да бдим над себе си: какво ни липсва, какви недостатъци имаме, какви долини имаме в себе си, какви планини имаме в себе си, т.е. страстите, които ни пречат да се съединим с Бога. И нека целият ни живот да бъде живот на покаяние и борба, за да можем да изправим недостатъците си и да смирим страстите си, така че да се съединим с Господ Иисус Христос като Месия и наш Изкупител и Спасител.

Нека имаме благословението на светия Предтеча и Кръстител Йоан и нека всички се удостоим да се подвизаваме с добрия подвиг на покаянието до последния си дъх.

Манастир „Григориат”, Света гора, 1991