На орела те имат крилете

864 0

Автор: о. Спиридон Скутис
Превод: Константин Константинов

„Лошото” дете е един наранен потенциален светец, който спешно се нуждае от изцеление. И онова, което наричаме лоша реакция, всъщност е нараненият вик на едно уязвено сърце, което крещи „Боли!”. Ексцентричният външен вид на юношата са раните, които някои са му причинили, за да останат удовлетворени. Една ексцентричност — израз на отчаяния призив за няколко капки любов.

Интересува ни дали детето е добър ученик, дали се държи добре в квартала, дали носи с достойнство отличителните белези на славния ни род, но не ни интересува какво се случва в сърцевината на душата му. Защото никой не е помислял за нея. Интересува ни дали детето заема първо място в света, но не и в очите  на Бога и на небесния свят.

Много пъти тази рана започва още от кръщението, когато някои третират детето си като една вещ и се карат чие име да му дадат. След това отдават повече грижи на това то да има земна, а не небесна храна. Учат го да преследва ефимерни наслади и земни богатства, но никой не му е казал, че е предназначено да наследи вечен живот и царството небесно.

Едно дете, което не може да се влюби в Христос и в друг човек, защото знае за любовта само от приказките и сред своята тъжна самота е слушало да се пее за нея в нощните песни. Тогава то е мечтаело, че някъде там, навън има една любов, която ще се заинтересува от истинското му сърце. Но никога не е забелязвало любовта в Христа да гори в очите на родителите му и затова сега тя му се струва лъжа. Така му изглежда и еросът и затова детето го свързва единствено с насладата и не може да го вкорени в любовта. И всичко това става само във въображението му, защото то никъде все още не е съзирало истината. Едно дете, на което родителите крещят, че са му дали всичко, а то им се отплаща с неблагодарност. Въпреки това то се чувства сирак.  Получило е всичко, но никой не му е говорил за Христос и за небесното царство. Затова чувства в себе си самота, която прилича на рана, която много боли.

„Лошото” дете е едно наранено дете, едно уязвено същество, което изпитва болка. Осиновението, което е получило при св. Кръщение, се провиква в него. То го усеща като пламък, който изгаря сърцето му, но дали някой ще поговори с него някога за това? Кой ще застане до него, за да му каже, че в този живот нашето призвание е да сме причастни на истината, а не да търсим лъжливи истини по тъмни и съмнителни пътища. Как ще се спаси едно такова дете, когато родителите му говорят единствено за греха, вместо за добродетелта. За външната красота и за мъдростта на този свят, вместо за царството Божие.

На такива деца, които приличат на наранен орел, Господ казва: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Мат. 11:28).

Да не се караме на орлите, да не ги осъждаме, а да извикаме Лекаря — той знае какво да направи. Родителят, милеещ за детето, което е родил на света, гледа на него като на Божие чедо, а не като на своя собственост. Смята го за осиновено и сам се чувства негов спътник.  Възпитанието от страна на родителите трябва да има за своя основа думите „Твоя от Твоих…”. „Твое е, Христе мой, чедото ми. Помогни ми, моля Те, да стане жител на Твоето царство!” Най-добрата молитва, с която може да се моли всеки, който е родил друг човек на света.

Затова, ако видиш наранен орел, не му се сърди — само го прегърни.