На Твоя Кръст се покланяме, Владико!

3630 0

Автор: свещеник Миладин Митрович
Източник: www.pravoslavie.ru/srpska
Превод: Татяна Филева

Любовта към Бога и Честния Кръст ни е събрала днес в този свят храм, за да прославим с едни уста и едно сърце Всемогъщия Господ и така да изразим своята благодарност за всички благодеяния, изобилно получени от Него.

Ето, третата седмица на честния пост вече е зад нас. Цели три седмици ние с пост и молитва се подготвяме за посрещането на най-големия и най-радостен празник на нашата Църква – Възкресение Христово. Цялата наша вяра и целокупното наше изповядване се основава на тази велика тайна на Христовата победа над смъртта, за която свидетелства свети Павел, най-великият апостол на нашата Църква с думите, че Христос ненапразно е възкръснал от мъртвите и нашата вяра и нашето изповядване не са напразни. Но ние знаем, че Той, продължава апостолът, е първи от мъртвите и с това е дал надежда за възкресение на всеки, който вярва в Него. Затова нашият подвиг на пост е изключително важен, защото ни прави духовно по-добри, укрепява нашите душевни сили, усилва нашата вяра и ни води към достойна среща с Възкръсналия Господ.

Днешната света неделя е особена, защото е посветена на спасителното знамение на Честния и животворящ Христов Кръст. Затова се нарича Кръстопоклонна. Честният Кръст от векове е бил предмет на особена почит сред православните хора и неговото присъствие е тясно свързано с целокупната история на нашата Църква. Естествено се налага въпросът: в какво е тайната на неговата чудотворна и благодатна сила? Целокупната тайна на Кръста е открита в спасителното събитие на Възкресение Христово. Именно със Своето Възкресение Христос е осветил символа на Кръста и му е дарил нова спасителна сила – силата на победата и вечния живот. Преди Неговото разпятие кръстът е бил оръдие на срама, защото най-големите разбойници са били наказвани с разпъване на него. Тази болезнена и позорна наказателна практика римляните са прилагали само към робите и към всички, които не са били римляни по произход. Но с Христовото разпятие Кръстът е станал знамение на победата и на вечната слава. За това свидетелства и църковното песнопение, което днес се пее на Литургията: „На Твоя Кръст се покланяме, Владико, и Твоето свето Възкресение възпяваме и славим”. Покланяйки се на Кръста, ние прославяме Твоето Възкресение, прославяме победата на всички нас, победа, която именно с кръстното знамение е била показана на човечеството.

На нас, православните християни, Господният Кръст ни напомня за безграничната Божия любов към грешното човечество. Христос доброволно е умрял на Кръста за греховете на всеки човек, та всеки, който вярва в Него, да не погине, но да има вечен живот. За това ни свидетелства и свети апостол Павел с думите, че словото за кръста е безумство за онези, които гинат, а за нас, които се спасяваме, сила Божия (1 Кор. 1:18). И наистина, в Христовия Кръст се откриват две истини – първата истина е за това колко човек реално се е отдалечил от Бога, а втората – за това колко далече е отишъл Бог в Своята любов към човека, за да го освободи от греха. Със Своята смърт на Кръста Христос е победил дявола, дал е лично изкупление за човешките грехове и с това е осъществил спасението. Затова всеки човек, който вярва в Него, трябва да се гордее с Христовия Кръст, по примера на апостол Павел, който казва: А мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа (Гал. 6:14). На Кръста се е извършила победата над дявола, главния враг на спасението на човешкия род. Чрез Христовия Кръст са съкрушени портите на ада и всички, които са били свързани и са се намирали в плен на греха, са получили свобода и право да се нарекат синове Божии.

Христовият Кръст е победното знамение на Христовата Цръква, защото чрез него побеждаваме видимите и невидимите врагове. В това ни уверява апостол Павел, който казва, че Христовият Кръст е божественото оръжие, с което се прогонва всеки враг и неприятел. Поставя се въпросът защо Кръстът и кръстното знамение имат такава сила и мощ против бесовските и демонските сили? – Защото Кръстът свидетелства на сатаната за великата Божия сила – силата на смирението. Дяволът е отпаднал от Бога чрез гордостта, а Господ е победил дявола със Своето смирение. Знамението на Кръста, на което Господ е проявил Своето велико смирение и с това е победил вражеската сила, е непоносимо и ужасно за дявола. Кръстът е начало и край на нашето спасение. Без Кръста ние не сме християни, не сме членове на Христовата Църква, не сме Божии деца. За кръст сме родени, заради кръста живеем, чрез кръста и умираме. А умирайки с кръста, ние умираме с вяра във вечния живот.

По примера на Бог всички ние сме призвани достойно да носим своя земен кръст, който ни се дава от Него. Сам Спасителят е казал на Своите ученици: Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва (Мат. 16:24). И на друго място казва: И който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене (Мат. 10:38). Да вземеш своя кръст и да следваш Христос, значи да живееш според евангелските заповеди. Факт е, скъпи братя и сестри, че днес човечеството е пренебрегнало добродетелния, евангелски живот, и вместо него е възприело лъжливия живот според телесните похоти, които с времето напълно ни отдалечават от Бога и Божия закон. Човек е забравил спасителната жертва, която Бог е принесъл изключително заради неговото спасение. Поругания, заплювания, бичуване и накрая разпятие – Христос търпи всичко това изключително заради нас и заради изкуплението на нашите съгрешения. А какво Му даваме ние в отговор? Достойно ли носим своя кръст, или сме заменили кръста със земни удоволствия и наслади? Истинската любов и преданост към Господа се състои в търпеливото понасяне на всички скърби и земни изпитания. Защото, както след срамното разпятие на кръста, чрез Възкресението е дошла спасителна победа, така и всяко наше достойно носене на кръста в трудните моменти от нашия живот бива възнаградено от всемогъщия Господ. Водейки добродетелен, евангелски живот в молитва и пост, ние носим достойно своя кръст и така достигаме най-високата степен на евангелски живот, степента, на която душата съзерцава неизказаната светлина на Божието лице.

Православният човек трябва да осъзнае още, че пътят към Царството Небесно се достига със сила, тоест със самопринуждаване, с отричане от самия себе си и своите пожелания и със смирено понасяне на страдания. Този път ни е заповядал Сам Господ, за което свидетелства апостол Петър, който казва, че Христос ни е оставил Своя пример, за да вървим по стъпките Му (1 Петр. 2:21). Ако смятаме себе си за Негови ученици, тогава сме длъжни да насочваме своя път по Неговите стъпки, да разпъваме своето тяло със страстите и похотите. Защото, както свидетелства свети Григорий Палама, всеки човек, който се е разпънал на кръст, няма желание за грях. Затова е важно да се издигнем на висотата на кръста, да разпънем своето страстно тяло. А светите отци казват, че да се разпънеш на кръста, значи да се бориш против страстите и да избягваш съблазните.

Вървейки по кръстния път, ние можем да познаем плодовете от смиреното носене на собствения кръст. Това е победа над дяволските изкушения, изцеление от душевни и телесни болести, очистване от греховете, намиране на душевен мир. Вкусили плодовете на кръста, ние радостно можем да възкликнем с апостол Павел: Вече не аз живея, а Христос живее в мене!

Да се потрудим чрез нашата доброволна жертва, с помощта на молитвата и поста, да освободим място за вселяването на Божествената благодат в нас, без която не можем да вършим никакво добро. Нека в това ни помогне и силата на Честния и Животворящ Кръст Господен, за да живеем свято, благочестиво и праведно, така, както очаква от нас Бог. О, Пречестен и Животворящ Кръсте Господен, помагай ни винаги, заедно с Пресветата Дева Богородица и с всички светии. Амин.