Автор: Митрополит Атанасий Лимасолски
Източник: pemptousia.gr
Превод: Мартин Ганев
В първата неделя от Великия пост ние празнуваме Неделята на Православието, т.е. празника на възвръщането на светите икони, чрез което нашата Църква е победила ереста на Иконоборството с Божията благодат, като е опазила още веднъж с пълна точност неподправената, непоклатима вяра и апостолска, светоотеческа традиция опазена през вековете.
Тази вяра има за резултат лечението, спасението и обожението на човека. Поклонението пред светите икони свидетелства нашето изповедание, че Бог стана описуем човек, че Божието Слово се е въплътило наистина и се въчовечило, но и че човешкото същество действително става Божие чедо и съсъд на Светия Дух, Божи храм и Христов член. Ние се покланяме на светите икони на светците и на пресветите мощи, тъй като Бог обитава в тях. Следователно празнуваме възвръщането на светите икони, пазейки благословения обичай да извършваме литийно шествие, да почитаме и целуваме иконите на Христа, Богородица и светците на Църквата. Тъй като нашата беседа е именно за иконите, нека си припомним коя е иконата par excellence, да си спомним за образа на Бога, т.е. човека. Първият, Който е сътворил икона в рая, и впрочем икона на Себе Си, бил Бог. Тази икона е самият човек. И рече Бог “да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие”, и действително човекът станал икона на Троичния Бог, икона на Невидимия Бог. В него виждаме този образ на Бога. Човекът е най-хубавото и най-красивото създание на Бога. Ако Бог е можел да направи нещо по-добро, Той би го сторил. Най-доброто, което Той е сътворил, било Неговата икона, т.е. човекът. Този прекрасив Божий образ обаче, който притежава в себе си всички дарби, които Бог му е дал по време на сътворението, за съжаление бил съкрушен и сломен, тъй като дяволът успял да го начупи.
Иконоборството не е просто явление от VII век сл. Хр., но то се е зародило, откакто човекът се е появил. Дяволът е започнал война срещу иконата на Бога, срещу човека, и е успял да я разбие, да събори човека в смъртта и греха, да изкриви този прекрасив образ, като го превърне в създание, което вече не свидетелства за красотата на Бога, превръщайки онази хубава икона в безобразна, изпълнена със страсти и грехове. Така тя изгубила благолепието на онази първа красота, която притежавала. Само че Бог не желаел да гледа този Негов образ в злощастие, не искал да вижда Собствената Си икона, която е сътворил с толкова любов и грижа, да се погубва в злочестието на падението и греха. Така Той Самият станал човек, като вече възсъздал отново този образ в Себе си и станал новият Адам, новият човек, на мястото на стария, превръщайки се в образец за нашето спасение. И точно, за да ни помогне да намерим отново нашата красота и благолепие на сътворението, такива, каквито сме излезли от ръцето Му, Той създава Църквата, като дава благодатта на Светия Дух преди всичко в нея.
Дело на Светия Дух е обновлението на тленната природа на човека и неговото възраждане. Това възраждане произлиза от два фактора. Първият е благодатта на Светия Дух, а вторият свободата на човека. Ето така Бог създава отново човека. А това го прави главно с тайнството на Светия Дух. Когато се кръщаваме, върху човека бива извършено великото тайнство на неговото възсъздаване, така той съблича стария човек и се облича в Христа, т.е. новия. Впоследствие чрез силата на Светия Дух, която ни се дава чрез Светото Mиропомазание, човек приема и активира онези дарове, които е приел чрез Кръщението и Помазанието, за да дадат те духовни плодове, да го обожат и осветят. От страна на Бога всичко е сторено съвършено и богоприлично. Бог сътворил и завършил спасението на човека, а вече на нас остава да усвоим тези дарования на Бога. Всеки човек кръстен от Църквата в името на Светата Троица и помазан чрез Църквата със Светия Дух е вече възроден в Христа, и може да живее и активира в себе си всички тези дарби, които Бог му е дал. По този начин всички ние се кръщаваме с Божията благодат. Няма значение дали сме бебета, тъй като кръщението не е резултат от нашата воля и мислене, но от действието на Светия Дух. Това, което се случва впоследствие е нуждата от нашето добро разположение и съгласие. Няма дарба, която Бог да не дава по време на Кръщението. Той възражда изцяло човека, като го възсъздава и действително го облича в Христа. Следователно ние започваме тази борба, и тъй като Бог не действа нито магически, нито иска да унищожи свободата на човека, затова е необходимо тя да бъде сработена с Божията благодат.
Духовната борба, която водим от момента на нашия съзнателен духовен живот, е именно начинът, по който ще активираме тези дарби, които сме приели с Кръщението, и разбира се, които сме имали още от сътворението. Тъй като обаче сме били травматизирани и пленени от греха, кръщението е било нужно, затова и Христос е бил категоричен “Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен”. Кръщението е необходимост заедно с вярата, за да бъде възроден и спасен човекът.
Така започва борбата; а това е борбата на иконоборството. Това е битката със сатаната и греха от обкръжаващия свят, борбата със себе си срещу Божия образ, срещу образа, който носим в себе си. Как ще разчупи дяволът образа на Бога, който имаме по природа и поради наше Свето Кръщение? Грехът е разбиването на образа, той замърсява и зацапва иконата, като прави човека разкъсан и нефункциониращ естествено, както Бог го е сътворил. Грехът е предимно плен, той се насочва директно към нашата свобода и я убива, затова той е обида спрямо Бога и човека. Всеки, който се подчинява на греха няма свобода, той не е свободен човек. Ние биваме роби на греха във всичко, от което търпим поражение. Впоследствие любовта, която е била обърната към Бога, и чрез Бога към света, творението и ближните, става страстна, идолска и изопачена. Когато е насочена към творенията, тя се превръща в идолопоклонство, а когато е към страстите, става сладострастие, славолюбие и сребролюбие. Човек бидейки толкова красив и свободен par excellence при сътворяването му от Бога, сега вече е роб и пленник на тези вериги. Докато, напротив, бидейки кръстени и запечатани със Светият Дух, ние носим в себе си всички семена на Божията красота, въпреки че е необходимо нашето съработничество, за да бъдат активирани всички те. Как може човек да възстанови тази Божия икона и да види в себе си красотата на неговата природа като божествено създание. Ето защо има такъв голям смисъл духовната борба, която човек води в Църквата, тъй като нейната цел е да възродим Божия образ, който е начупен.
Именно през този период Църквата активира цялата тази динамика, като ни помога да доведем до край всеки един от нас своята лична борба и цел. Църквата притежава духовни оръжия и лекарства, тъй като е духовна лечебница, която знае, как да изгони болестта от тялото и душата на човека, и знае как да даде здраве на човека. По този начин постът, молитвата, бодърстването, милостинята, изповедта, участието в Тайнствата, Божествената Евхаристия, всичко, което Църквата предлага, са лекуващи злобата лекарства, които донасят добрия резултат в битието на човека.
Присъствието на Бога в Църквата възсъздава наново нашия образ, като ставаме действително такива, каквито Бог ни е сътворил по образ и подобие. А това се случва, когато човек влезе в пространството на благодатта, а сполучилият е онзи, който намира ключа за влизането в Царството Небесно. Това е онзи човек, който се е научил да се покайва и смирява себе си. Нека имаме пред себе си тази икона и нека се борим срещу иконоборството на дявола, който иска да начупи образа на Бога, с когото сме се облекли в Светото Кръщение.
