“НЕДЕЛЯ НА ПРОШКАТА” ОТВАРЯ ВРАТИТЕ КЪМ ПРАВОСЛАВНИЯ ВЕЛИК ПОСТ

3598 0
777

Автор: Уесли Дж. Смит
Източник: www.firstthings.com
Превод: Людмила Грибнева

Липсва ми Пепеляна сряда, въведението на западните литургически църкви във Великия пост. Пепелта върху челата с формата на Кръста, важното напомняне, че сме смъртни: “пръст си и в пръст ще се върнеш.”

Нямаме тази прекрасна традиция в Източното Православие, към което се обърнах през 2007. И ми липсва. Но аз оценявам и нашата въвеждаща строфа на дългата, бавна духовна симфония на Великия пост, позната като току-що отминалата “Неделя на всеопрощението“.

Православните християни навлизат в поста със специална служба след литургията или вечерня, която ни въвежда в “Чисти понеделник,” първият ден на строгия Велик пост (за който пише повече по-долу).

Службата за опрощаване започва като всяка друга вечерня, но скоро се изменя с различни тропари и по-скръбни молитви. Постът започва в средата на службата, когато хорът изпява горещата и смирена молитва:

„Не скривай лицето Си от Твоя раб, защото скърбя; скоро ме чуй; приближи се до душата ми, избави я.
От край земя викам към Тебе.
Запази ме под Твоя покров и в сянката на Твоите криле.
Ще славя името Ти во веки.”

Докато хорът пее скръбно, завесата на олтара се сменя на лилава за Великия пост, а свещеникът се преоблича в тъмни одежди, за да символизира траура.

В края на службата, първото ни Великопостно дело е да поискаме и дадем прошка на всички присъстващи – не общо, а индивидуално, от човек на човек. Това е един от най-силните моменти в църковната ни година. Един по един, всеки енориаш прави поклон или земен поклон, първо пред свещеника, след това пред останалите, молейки „Прости на мен, грешника.”

Всеки отговаря с поклон или земен поклон, също молейки за прошка и уверявайки “Господ прощава.” След това всички си разменят целувката на мира.

Службата е лечебен балсам. Трудно е да се поддържа злоба, когато всички са споделили подобно съкровено взаимно смирение. Всъщност, вечернята за опрощаване е емоционално наситена, често текат сълзи, а прегръдките на истинско помирение са обичайни.

Защо да започваме поста със служба, която почти ни насилва да простим? “Великият пост ни зове към духовно съвършенство,” обяснява архимандрит Василиос Папавасилиу в книгата си „Размисли за Великия пост” (Meditations for Great Lent) , “което е невъзможно без любов и прошка. По този начин, преди да започне поста, ние сме призовани да простим на всички, които са ни оскърбили или постъпили зле с нас. Само тогава можем да се надяваме да постигнем съвършенство, да се уподобим на Бог.”

Когато сме дали и получили прошка ние започваме пътешествието през пустинята на Великия пост. За разлика от много западни традиции, ние православните не избираме от какво “да се откажем” за поста (въпреки че, често правим и това – например приятел от моята енория избягва всички социални медии). По-скоро, през четиридесетте дни на поста (и Светлата седмица след него), Църквата изисква от нас да станем по същество вегани: Без месо. Без млечни продукти. Без риба (различна от ракообразни и мекотели). Не само това, през всички дни, с изключение на уикендите, ние също се въздържаме от вино и зехтин.

Защо се поема толкова строг курс? Папавасилиу отново пояснява (подчертаването е мое):
Целта на нашия пост е духовна. Духовността не трябва да се разглежда като нещо, което не касае тялото, но като нещо, което става възможно чрез и в тялото… Желанията и нуждите на плътта прекалено често могат да надвият духа. Постенето е начин за възстановяване на баланса между душата и тялото, начин за привеждане на плътта под контрола и волята на ума и духа.

Великият пост е един от тези периоди, през които трябва да пътуваме сами. Да, във времена на слабост ни помага да знаем, че едновременно споделяме същата битка с още триста милиона други хора. Но Великопостната аскеза е въпрос на усамотени стъпки през пустинята.

Тази дисциплина не е предназначена да ни откъсне от околните. Още повече, че Църквата много ясно казва, че постенето само по себе си не е добродетел, нито пък провала с поста е грях. Всъщност, строго ни е наредено да не съдим в това отношение. Ако видим някой, за който знаем, че е православен, да яде хамбургер, това не е наша работа.

Имаме си зеленчуци, които да готвим. Усилната дисципла по време на Великия пост ни помага, отново според думите на Папавасилиу, „да се върнем отново към Рая, към живота в Едем”, така че „и ние като Моисей, да можем да видим Бога.”