Автор: йеромонах Методий (Савелов-Йогел)
Източник: „Пред очами Божией Правды”
Превод: Пламена Вълчева
Великият пост се предшества от Неделя на прошката — денят, в който от сърце си прощаваме един другиму взаимните обидите.
Да простиш обидата… Съществува ли по-трудно и същевременно по-сладостно нещо от това?! Корените на обидата са проникнали така дълбоко в човешкото сърце, че няма безболезнен начин, по който да ги изтръгнеш.
Но веднъж щом надвиеш себе си, щом намериш сили да изтръгнеш и да отхвърлиш онова, което се е загнездило така непоклатимо в самите дълбини на душата ти, на мястото на това мрачно и неспокойно чувство идва светлата радост от простената обида, от възможността да се молиш дръзновено на Отца: „и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници”.
За рая и ада в наши дни често се говори със скептична насмешка. Човекът не осъзнава, че още тук, на земята, носи в душата си и едното, и другото.
Спомнете си деня, в който сте се причастили със светите Тайни — ден, в който душата особено осезаемо и в крайната възможна степен усеща, че е с Христос. Спомнете си за онези случаи, в които противно на законите на човешката правда сте постъпвали съгласно Божията правда: простили сте на оскърбилия ви, дали сте последните си пари на някой бедняк и т.н. Каква лекота и спокойствие, каква радост и духовен мир са изпълвали душата ви.
Но ако сте постъпили противно на гласа на съвестта… Тогава напразно търсите някакво оправдание, някакво обяснение за постъпката си. Неспокойни сте. Сърцето ви се измъчва от тъга, от раздразнение, от горчивина, от лишаването от Христовата любов. В душата ви се отваря адът, навлизат пламъците на геената. В това се състои ужасът да отпаднеш от любовта.
Всеки пост, и особено Великият, ни превежда от долината на греха до дверите на рая.
И простената обида, изтръгнатият корен на недоброжелателството и враждата, преодоляването на геената в сърцето е действена устременост към Царството на Отца.
И тъй, нека си простим един другиму взаимните обиди и огорчения. нека оставим разприте и враждата. По-хубаво ли е да живеем с тях, но да нямаме Божията любов?
Човек не може да живее без Бога. Но горко му, ако замени истинския и животворящ Бог с фалшивите богове на своите самоволни страсти.
Бог е Любов. Който пребъдва в Любовта, пребъдва в Бога.
И ако чувстваме, че сме се отдалечили от тази Любов, нека поне се постараем да страним от враждата и злобата, които днешният неделен ден в преддверието на Великия пост ни призовава да превъзмогнем в личния си живот.
