Неделя на Самарянката

4286 0
samarianka

Автор: еп. Григорий (Дурич)

Източник: www.svetiapostoli.com

Превод: Татяна Филева

Тази неделя, четвърта след Възкресение Христово, си припомняме още една среща – срещата на Христос с жената Самарянка. Както чрез срещите, които чествахме и си припомняхме предходните три недели на периода между Пасха и Петдесетница, така и чрез тази среща Господ ни открива Себе Си и постепенно ни води нагоре към празника Съшествие на Светия Дух.

В светлината на този празник всички събития, които си припомняме през тези дни, придобиват един по-дълбок смисъл, защото без Дух Свети ние сме немощни да правим каквото и да било и единствено чрез Неговото присъствие нашата немощ се превръща в сила и ограниченият разум става облагодатен ум.

Дух Свети ще ви научи, това са Христови думи, и ако във всяка среща не присъства Дух Свети, такива срещи не са нищо друго, освен случайни разминавания между хората, от които не остава никаква следа. Днешното Евангелие, както вече споменахме, говори за срещата на Христос с жената Самарянка на един извор (кладенец).

Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия. Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус и казва: дай Ми да пия. (…) Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.)

По това време между юдеите и самаряните царяла вражда и нетърпимост. Това било особено изразено от страна на юдеите, които смятали самаряните за нечисти, за по-низши от себе си и заслужаващи презрение, тъй като не се придържали като тях, дословно към буквата на Закона. По тази причина между тях нямало почти никакво общуване. Но Господ, юдеин по плът, още веднъж със Своето присъствие нарушава земните закони и принципи, показвайки, че Неговото Царство е Царство на новия живот, в което вече няма иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски (Гал. 3:28), а всички са Божии чеда и братя и сестри в Духа.

Иисус й отговори и рече: да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива. Жената Му казва: господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода? (…) Иисус й отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен.

И така, Господ с едно и също нещо, чрез едно и също събитие постига две добри неща: първо, показвайки, че и Самият Той може да почувства глад, жажда, умора, ни разкрива, че Предвечният Бог и Господ същевременно е и Човек, подобен на нас, хората, във всичко, освен в греха. Второ, тръгвайки от телесната жажда, в разговора с жената Самарянка Той показва, че съществува и една друга жажда – духовна жажда, жажда, която изпитва копнеещата за Бога човешка душа, жажда за вечност, за безсмъртие, за нетление, която може да утоли само Бог, само Божествената Троица, Която е Извор, Източник, Кладенец на всичко свято, безсмъртно, божествено и вечно. И както тялото изпитва потребност за първата вода, за да задоволи чрез нея своята потребност, така и човешката душа, боголика и копнееща за Бога, има нужда от онази втората вода – духовна вода, та напоявана с нея, да израства.

Иисус й казва: иди повикай мъжа си и дойди тука. Отговори жената и рече: нямам мъж. Иисус й казва: добре каза, че мъж нямаш; защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза. Казва Му жената: господине, виждам, че Ти си пророк (Йоан. 4:15-19).

А тя, уверила се още от първите Христови думи, че Той е Пророк, продължава, питайки Го за неща, отнасящи се до вярата, за които очевидно вече е размисляла и които са част от нейния живот, нейните надежди и очаквания. И Христос й открива, че иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, въвеждайки с това още една новост в дотогавашното еврейско вярване, че само еврейският народ е избран народ и че само Иерусалим е мястото, където можеш да се покланяш на Бога и да общуваш с Него.

На нейните думи: Зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести Той отговаря: Аз съм, Който говоря с тебе (Йоан. 4:25-26).

И още веднъж Господ показва пред нас, пред лицето на човешкия род, пред всички поколения християни, нов и необикновен свидетел на Своето възкресение, на Своето Божество, на Своята вечна сила – една жена блудница, прелюбодейка. Когато Го заварили да разговаря с жена, Апостолите се учудили – защо разговаря с жена, защо се обръща към нея и тя Му отговаря? Защото знаем, че в древните общества, например еврейското, било неприлично жена да разговаря очи в очи с мъж на публично място, особено ако не се познават, и особено с жени не се е говорело за неща от областта на вярата. А при това тя била и блудница.

В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, задето Той се разговаря с жена; ала ни един не рече: какво искаш, или какво приказваш с нея? (Йоан. 4:27).

На никого преди това Той не е открил така непосредствено тайната на Своята личност, нито разкрил Себе Си така, както на тази жена, унизена и опропастена, жена блудница и прелюбодейка. Следователно, Той не е откривал – както би могло да се очаква – истината на „мъдреците” на този свят, на онези, които се смятали за близки до Бога, на просветените в Божествените тайни и достойни да говорят за тях, а на митарите, разбойниците, слабите жени, на онези, чиято дума не можела да има никаква тежест, на хората, незначителни по авторитет в обществото, но големи по начина, по който се отзовавали на Неговото слово. Той открива Себе Си като Вечен Живот, като Победител на смъртта и греха, като Извор с вода, която тече в Живот Вечен, знаейки, че към този Извор бързат да пият преди всички други онези, които в своя грях и слабост наистина са жадни за Чистота, Истина, Вечност и Любов.

Христос внимава и за това Неговите думи към онези, на които се открива, да не бъдат слушани заради тяхното земно могъщество, защото знае, че хората са готови лесно да приемат всичко заради оцеляването на „обществената стълбица”. Затова се открива на „малките”, затова говори с жените, и никъде и никога не иска да поставя никакви условия. Той не се натрапва, не използва „методи” и „системи” и всеки Негов призив е означен с думите: ако искаш.

И още щом чула благата вест за вечния живот, за Онзи, Който може да дари жива вода, тази жена, която в своите търсения на любов очевидно имала опита на порочния живот и знаела, че от всички води винаги отново се ожаднява – „Израилевата дъщеря”, стои жадна край кладенеца и казва: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам! Чистотата на сърцето и вярата, разтворена с надежда, проговорила от нея, защото целият Израил, този избран Божи народ, живеел в очакване на Месия, на Божия Помазаник, на Онзи, Който ще дойде да спаси Израил. Още щом Христовите думи за водата, която тече в живот вечен, докоснали сърцето и ума й, те намерили плодородна почва в нея. Виждайки в нея тази „добра земя” за Своята божествена сеитба, Господ още веднъж я уверява в Своето Божество, откривайки й нейния собствен живот, нейното състояние – не за да я осъди, а за да я пробуди за живот! И нейната вяра, нейното „добро съмнение”, вече не чакат нито час и тази жена блудница, със сърце, разгоряло се с пламъка на вярата, бърза към града при своите сънародници и става истинска благовестница.

И Господ пак избира онова, което е презряно пред света, немъдро – за да посрами, но и за да увери „мъдрите”. Той знае, че онзи, който е готов да приеме, да повярва, да отвори сърцето си – ще бъде готов и да се покае, да се отвърне от предишния си порочен живот и да тръгне след Него. И наистина, тази жена блудница, на чиито думи много повярвали и сами побързали да последват Господа, не само се покаяла за предишния си живот, но по-късно, по времето на езическия цар Нерон (66-та г. сл. Хр.), който жестоко преследвал християните, заедно с двамата си синове и петте си сестри пострадала мъченически и така се увенчала с троен венец: на апостолство, изповедничество и мъченичество. Тя станала равноапостолна мъченица Фотиния, чиято памет честваме и до ден-днешен.

Какво ни разкрива Христос в това евангелско събитие? Разкрива ни, че мястото на срещата с Бога всъщност е човешкото сърце и че пространството на тази среща е „Духът” и „Истината”, които се вселяват в човека, живеещ с вяра. С това Господ открива и показва, че Той е Спасител и Избавител не само на „избрания” еврейски народ, но и на всеки народ на земята, на всеки човек и на всички хора заедно, както и на онези „презрени” самаряни, които по думите на тази жена от техния род побързали към Иисус и, повярвали и сами в Неговата Божествена сила, извикали: сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос (Йоан. 4:42).

Това, което Христос говори с жената Самарянка в това събитие, е продължение на онова, за което е говорил на празника Преполовение на Петдесетница (който чествахме в предходната сряда, в деня, намиращ се в среда на периода между великия и славен празник Възкресение Христово и празника Съшествие на Светия Дух на Апостолите, който честваме в петдесетия ден след Възкресение). И докато Петдесетница е изпълнение на Христовото обещание, „рожденият ден на Църквата”, „Празник на Утехата”, която се дава от Духа Утешител на Божия народ до Второто и славно Христово пришествие, което очакваме и изповядваме това очакване и в Символа на вярата), то Преполовение е нещо подобно на „окуражаване” по този път към Петдесетница. На този празник Христос е явил Себе си като Източник на Живот, като застанал в средата на юдейския храм и извикал: който е жаден, да дойде при Мене и да пие! Затова и в тропара на този ден пеем: „Жадната моя душа напой с водите на благочестието, защото всички си призовал, Спасителю: който е жаден, да дойде при Мене и да пие; Източниче на нашия живот, Христе Боже, слава на Тебе” (тропар на Преполовение).

Христос, „Изворът на вечен Живот”, Онзи, Който ни изпраща Духа Утешител и Сам подготвя нашите мисли и сърца, за да бъдем колкото се може по-подготвени да Го посрещнем, не може да стане наш Спасител, Избавител, Бог и Надежда, ако – подобно на Самарянката в днешното Евангелие – не изповядаме: сами чухме и познахме и това е най-сигурният път и начин да опознаем Христос. Трябва само да се потрудим (с живот, вяра, любов, желание) да достигнем до личен допир с Него: и както жената Самарянка и сами да Го питаме, и да получим отговор от Самия Него. Затова ни е необходимо сърце без предубеждение, съмнение и колебливост.

За човек, който живее своята вяра и който идва в Църквата – като при самия Христос – с пълно доверие и открито сърце, винаги ще важи една и съща евангелска повеля, изразена чрез вярата: дойди и виж! (Йоан. 1:39 и 1:46). Така и тази жена Самарянка, отивайки сред хората, които я презирали заради порочния й живот, казвайки им за срещата и призовавайки ги на среща с Него, станала Равноапостолна, Света и прославена до ден-днешен и във всички времена.