НЕДЕЛЯ НА СВ. ГРИГОРИЙ ПАЛАМА, ВТОРА ОТ ВЕЛИКИЯ ПОСТ

1468 0
7979

Братя и сестри,

Днес, когато честваме втората неделя от Великия пост, Църквата е установила тя да бъде посветена на св. Григорий Палама.

Св. Григорий е роден в края на ХIII в. в Константинопол. В зряла възраст е постриган за монах и приема свещенически сан, като се заселва в Светогорски скит и води строг отшелнически живот.

В края на 30-те години на XIV в. Палама поставя началото на защитата на исихазма от нападките на Варлаам и систематизира богословските си позиции. На два последователни събора в Константинопол опонентите на Палама търпят поражение.

Последните години от живота си Палама е поставен за Солунски епископ, като за известно време попада и под турски плен, където участва в диспут с ислямски богослови.

Св. Григорий умира на 14 ноември 1359 г. Десет години по-късно той е канонизиран за светец.
В учението си св. Григорий Палама е събрал опита на Православната църква, който свидетелства, че Бог не е затворен в Самия Себе Си, а преливайки извън собственото Си битие достига до нас, приобщавайки ни в тайнствата със Самия Себе Си. Ние сме живи чрез тази животворяща благодат. Но този живот не се заключава само в земното ни съществуване, а ни прави съпричастни и на бъдещия век.

Св. Григорий ни учи, че благодатта се дава не заради подвига ни, а в отговор на човешкия вик, на човешката молба, на човешката тъга по Бога. Божията благодат прониква в дълбините на нашите души и ги прави богоприемни, способни да приемат Бога като Желан гост, като Цар, като Живот.

И макар че не заради подвига ни се дава благодатта, без труд и подвиг не сме способни да я приемем. Бог дава без мяра Своя Дух, но ние Го приемаме според мярата на нашата откритост към Него. Трябва да се борим строго с всичко, което ни държи в своя плен и ни отдалечава от Самия Бог.

Благодарение на Св. Григорий Палама и на неговия авторитет е възприето от Източната църква мистичното и аскетично учение на исихазма.

Същността на исихазма се изразява в гръцката дума „исихия“, която означава тишина, безмълвие.
Исихията или Благото безмълвие, за което ни говорят светоотеческите писания – не е просто мълчание. То е вътреБлагото безмълвиешно молитвословие, вътрешно молитвено призоваване на Господа с Иисусовата молитва: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене, грешния”.

Този метод на вглъбяване и моление е само средство и подготовка за по-ната¬тъшното извисяване. Целта е да се достигне до съзерцание на божествената, несътворената светлина, тази светлина, която Хрис¬тос е излъчвал при преображението, и до сливане с Бога.

Братя и сестри,

Св. отци ни показаха, че всеки един от нас трябва да се подвизава, да се моли, да плаче, да се кае, да извършва подвизи, но при всичко това да съзнава, че не подвизите го спасяват, а вниманието, Божиите очи, които ни виждат в това разположение на духа, в това състояние.

Само Господ ни спасява!

С подвига си човек просто показва, че иска спасение и предоставя себе си за това.
Подвигът се състои в това, да се молим по-дълбоко в себе си, да бъдем по-съсредоточени, по-предпазливи и бдителни.
Като празнуваме днес паметта на св. Григорий Палама, нека изпросим светите му молитви да бъдем непрестанно подкрепяни от Бога в нашите дела и подвизи и да го възпеем с похвалните слова:
“Радвай се, похвала на отците, уста на богословите, жилище на безмълвието“. Амин.

Изготвил: Ботьо Димитров