НЕДЕЛЯ НА СВ. ЖЕНИ-МИРОНОСИЦИ

401 0

Автор: св.свщмчк Сергий Мечев
Източник: azbyka.ru
Превод: Пламена Вълчева

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Днешният празник по преимущество принадлежи на светите жени. Наскоро чух една сестра да казва: „Това е нашият празник“. Какво велико заблуждение! Ако наистина е така, то празникът принадлежи не на всички жени, а само на онези, които са мъдри. В днешния ден не възпоменаваме всички жени, живели през земния живот на Иисус Христос, а само онези, които Му служели, които Го следвали, които не Го оставили дори в ужасните минути на Неговите страдания и смърт.

Днес празнуваме паметта на онези жени, които в часа на погребението на своя Господ и Учител гледали, де Го полагат (Марк. 15:47). И когато Неговото пречисто тяло било положено в гроб, а входът му запечатан с камък, те не си тръгнали, а останали, седейки срещу гроба (Мат. 27:61). Те отишли там, движени от велика любов към своя Учител, за да могат дори и в този последен час да Му служат и по иудейския обичай да помажат тялото Му с аромати. Когато не успели да изпълнят своето намерение, те се върнали у дома си и преди да настъпи следващия ден, приготвили благовония и миро (Лук. 23:56), за да могат след края на съботния отдих, на зазоряване в първия ден на новата седмица, да отидат отново до гроба и с аромати да помажат тялото на Иисус. И те наистина отишли „в първия ден на седмицата“, много рано, „докле беше още тъмно“ (Иоан. 20: 1); отишли, макар да знаели, че входът е преграден с камък и че не е по силите им да го отместят; отишли, без да разсъждават, движени от вяра и любов към Разпнатия, и заради тази своя любов получили великата радост на първото благовестие за Неговото възкресение.

Това е техният празник, на светите жени-мироносици, а заедно с тях и на останалите евангелски жени, които в дните на земния живот на Иисус Христос с вяра и любов пристъпвали към Него, с молитва падали в нозете Му и получавали изцеление и прошка на греховете си. Ето кръвоточивата, която вярвала, че е достатъчно само да докосне края на Иисусовата дреха, за да получи изцеление (Мат. 9:20-22); ето жената хананейка, чиято дъщеря била изцелена според  вярата ù (Мат. 15:21-28); ето грешницата, която донесла миро в дома на фарисея, за да помаже нозете на Спасителя Христос (Лук. 7: 37-50).

И най-сетне това е празник на всички онези жени, живели в Църквата в други времена, отдали на Господа всичко, което имали, служили Му от своите имоти и най-вече принесли Му в дар  всички добри и прекрасни неща, с които Бог е надарил женската душа.

Наистина, това може да бъде и наш празник, ако в своя духовен живот ние следваме стъпките на тези велики жени.

Вие знаете, че всеки, който иска да служи на Христос, преживява в живота си съблазни и изкушения. Св. апостоли също преминали през големи съблазни и претърпели изкушенията на гордостта, страха и унинието. Спомнете си как апостолите спорели помежду си кой от тях да бъде пръв в царството небесно (Мат. 20: 20-28); (Марк. 10:35), спомнете си за отричането на Петър (Мат. 26: 69-75), за предателството на Иуда (Мат. 26: 14-16), и накрая, за това как „най-добрите апостоли“ били налегнати от сън и не останали будни с Христос нито на планината на Преображението, нито в часа на Неговата пламенна молитва в Гетсиманската градина. И ако апостолите имали такива изкушения, то  навярно още по-големи изкушения се наложило да преживеят жените, които Го следвали. Светите евангелисти не ни разказват за тях, защото в Евангелието те споменават единствено онова, което сами са видели или чули.

Трудностите и изкушенията, през които преминали св. жени, както и всички жени, желаещи да служат на Христос, значително се различават от трудностите на св. апостоли и това до голяма степен се дължи на своеобразието на женската душа, която се различава от душата на мъжа. Това е така, защото жената възприема явленията в заобикалящия ни свят по различен от мъжа начин. Умът на мъжа обхваща същността на събитията, той е склонен да обобщава житейските явления и да основава своите действия върху резултатите от това обобщение. За разлика от мъжа, жената има способността да вижда отделните детайли на всяко дело или събитие, а във всеки човек да обръща внимание главно на индивидуалните особености, често дори на някои дребни детайли, които мъжът нерядко ще подмине, без дори да забележи. И това до голяма степен се обяснява с факта, че в своя подход към живота и към хората жената влага много повече чувства и душевна топлота, отколкото мъжът.

Своеобразието на мъжката и женската душа може да се разбере най-добре, когато сравним отношението на бащата и майката към отглеждането на тяхното дете. Обикновено бащата очертава общата насока на възпитанието на детето и определя принципите, които да залегнат в неговата основа, но той невинаги навлиза в детайлите на възпитанието и не познава всички страни на живота на детето така, както ги познава и вижда любящото сърце на майката. Тази особеност се наблюдава не само при жената-майка, но изобщо в живота на всяка жена и в отношението ù към житейските събития.

Житейският път на жената е пътят на чувствата и преди всичко пътят на любовта. Именно любовта дава на жената възможност да следи всички подробности в живота на онези, които обича. Защото щом обичам, аз се стремя да науча всичко за своя любим и да не пропусна нищо от неговия живот. Това драгоценно свойство на женската душа може да послужи за основа на най-великото християнско служение — любящото отношение към всички хора, които Господ е изпратил в нейния живот. Но тази особеност на женската душа може да бъде и най-голямото препятствие в развитието на нашия духовен живот, защото жените често я превръщат в карикатура вместо в основа на християнското служение. Те превръщат любящото и внимателно отношение към житейските детайли в дребнавост, която става почва за развитието на суета и гордост и в крайна сметка превръща живота на хората около тях в истински ад.

Апостол Павел казва, че жената може да спаси своя мъж, защото „неповярвал мъж бива осветен чрез вярващата жена“ (1 Кор. 7:14). Историята на Църквата познава много примери за подобно освещаване. Така било при бащата на св. Григорий Богослов, който повярвал в Христос по молитвите на своята съпруга св. Нона; както и при бащата на св. Августин. От друга страна, жената може да погуби своя мъж. И обикновено причината за това е женската дребнавост.

Образът на „дребнавата и свадлива“ жена се среща често в „Притчи Соломонови”. На едно място Соломон сравнява свадливата жена с „неспирен капчук“ (Прит. 19:13), който събира в себе си всички нечистотии, за да ги излее след това върху околните. „Мъдрата жена — казва Соломон — урежда къщата си“, тя следва път, който е спасителен за мъжа и за цялото семейство. Злата жена разрушава духовния градеж, съсипвайки го с ръцете си (Прит. 14: 1).

Днес прославяме св. жени-мироносици заради голямата им любов към Спасителя и понеже именно любовта съставлява същността на духовния образ на жената, това означава, че ги прославяме и заради това, че са изпълнили задачата си като жени. Жената, подобно на мъжа, трябва да развива в себе си онези духовни качества, които Господ е заложил в нея: мъжът трябва да бъде глава и баща на семейството, той трябва да даде общата насока на семейния живот, а липсващото в него  ще възпълни жената, внасяйки в живота на семейството зрънце от своя собствен душевен живот. Така,  помагайки си взаимно и допълвайки се един друг, те заедно ще изпълнят закона Христов съгласно думите на апостола: „Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов“ (Гал. 6: 2).

Впрочем в духовния живот, където „няма мъжки пол, ни женски“ (Гал. 3:28), всеки човек — мъж или жена — без да изоставя особеностите на своето душевно устроение, трябва да се старае да избягва едностранчивостта и по възможност да развива в себе си такива черти, които са нетипични за неговото естество. Така например светите отци неведнъж са казвали, че старецът — духовният отец — трябва да бъде не само баща, но и майка по отношение на своите духовни чеда. Особено често за това се говори в наставленията на преподобния Серафим. Това означава, че  без да губи способността си да обобщава, духовният отец трябва да развива в себе си чувствителност и нежност, характерни предимно за майката, спрямо своите духовни чеда. Това се отнася и за жената, която е длъжна, без да губи присъщите за себе си духовни качества, да придобие, доколкото е възможно, някои от характеристиките на мъжа. Това ще ù помогне да не се изгуби в детайлите и да се предпази от дребнавостта, която се наблюдава при толкова много жени. Св. Григорий Богослов разказва за своята майка — св. Нона, една велика християнка, че управлявала семейните дела с такъв успех, сякаш не била отдадена на духовното служение, а в същото време се отличавала с такова благочестие, сякаш изобщо не се занимавала с домашни дела. Ние никога не успяваме да съчетаем двете неща. Св. Нона постигнала успех, защото се отнасяла към домашните си задължения като към дело Христово. Животът се състои от дребни детайли, но макар да се занимавала с детайлите, тя не станала дребнава, защото поставила молитвата в основата на своето ежедневие. Тя била велика молитвеница и заради това Господ я удостоил с блажена смърт — починала в храма по време на молитва. А синът ù в една от своите духовни поеми правилно я сравнява с  днес празнуваните жени-мироносици, като казва, че тя „по никакъв начин не отстъпвала на живелите някога жени, които посрещали в дома си Христос или Го видели възкръснал от гроба“ (Св. Григорий Богослов, „Плач за страданията на душата“, Творения, част IV).

Освен за св. жени-мироносици, възпоменавани днес от св. Църква, и за останалите велики жени, уподобили се на тях в своя живот, днес трябва да си спомним също и за един образ на човешката душа, девствен и устремен към Небесния Жених — Христос, който Господ ни предлага в притчата за десетте девици (Мат. 25: 1-13). Пет от тях били мъдри и пет — неразумни. Всички те със светилници в ръце очаквали идването на Младоженеца, за да влязат с Него на брачния пир, но не всички успели да влязат и не всички участвали в Неговия празник. Защото нямало как да празнуват неразумните в онзи час, когато, след като купили масло и се върнали в чертога на Младоженеца, намерили вратите заключени и чули Неговия глас: „Не ви познавам“.

И, разбира се, днес е празник на всички онези хора, които макар и в последния, в единадесетия час влизат с Христос през отворените двери на Неговия брачен чертог, на всички онези хора, които подобно на мъдрите девици вървят по духовния път и се борят в духовния живот. Не забравяйте, че всеки от нас е получил от Бога тяло и душа, създадена по Божи образ и подобие, и нашата първа задача е да запазим този образ неповреден. Светите отци ни учат да не изкривяваме този образ, да не полагаме върху лицето си или върху облеклото си някакъв чужд образ, да не сваляме Божия образ от себе си, да не го отхвърляме. Нека не забравяме, че ще настъпи ден, когато Господ ще дойде и ще попита всеки от нас: „Къде е Моят образ?”. Трябва да помним, че съхраняването на Божия образ в нас започва от пазенето на езика. Нека не злословим. Нека не забравяме, че всяка произнесена от нас дума не отминава безследно. Тя попада в земята и принася плод.

Велик плод принесло словото на св. жени-мироносици: те първи приели от ангела благата вест за Христовото възкресение и получили от Него заповедта: „Проповядвайте на апостолите“. И словото на тяхната проповед принесло плод във вечния живот.

Подобно на тях за възкръсналия Христос проповядвали св. Нина — просветителка на Грузия и св. Олга — просветителка на Русия и други равноапостолни жени. А имало и такива, които подобно на св. Нона — майката на св. Григорий Богослов, на св. Емилия — майката на св. Василий Велики и св. Григорий Нисийски, на св. Моника — майката на св. Августин Блажени и на много други, не проповядвали на племена и народи, но сеели Божието слово в своите семейства и принесли стократен плод чрез своите велики синове.

Мнозина днешни жени имат съвършено различно отношение към Божия образ в себе си. Те превръщат получените от Господа способности в средство за ненавист, злоба и клевета. Забелязвайки онова, което мъжете не виждат, те използват тази своя способност единствено за да я насочват към зло. При тях липсва и въздържание на езика и вместо да придобият духовно безмълвие, те постъпват според поговорката: „Устните и зъбите са две прегради, но нищо не спират“.

Ако искаме днешният ден да бъде наистина празник за нас, то трябва да използваме всички свои способности за служение на Бога и на нашите ближни, защото празникът не се състои в това да пребиваваме в бездействие, а в това да бодърстваме и да служим на Господа със слово и с дело, и ако наистина чувстваме като празник днешния ден, то ще подражаваме на онези, на които той е посветен — на светите жени-мироносици, ще подражаваме на тяхното апостолско служение — проповядването на Евангелието. На каквото и поприще да ви постави Господ, вие винаги може да извършвате едно велико дело — да привличате към Христос живи души, да бъдете техен ангел-пазител, да улавяте и най-малките движения в тях и да ги използвате за съграждането на душите им, които сме длъжни преди всичко да възлюбим в Господа.

Делото на жените, които днес са дошли в храма и със сърца доближават гроба Господен, желаейки да принесат на Господа скромни дарове от своите женски души, е преди всичко дело на любовта, онази любов, за която апостолът казва, че „всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява“ (1 Кор. 13: 7-8).

Нима мъжът може да въздаде поклонение на Господа, когато е видял, че всичко е приключило? От негова гледна точка делото на Иисус Христос е завършено: Той бил разпънат, погребан, а гробът Му затворен с камък. Но в името на тази велика любов, която „никога не отпада“, жените отишли при запечатания гроб, за да служат на погребания там Господ, и в отговор на своята велика любов първи получили вестта за Господнето възкресение.

Като подражавате на тези славни жени и следвате техния път, вие можете не само да съхраните в себе си Божия образ и да спасите себе си, но и други да заведете при Христос. Вие можете да приемете в душата си вестта за Христовото възкресение и да я предадете на останалите. С любовта си да възкресите душите им от греховния сън и да отпечатате в тях образа на възкръсналия Господ. Амин.