Автор: Христо Димитров
Чрез любовта да можем да се родим, та да живеем чрез нея
„А рождението на Иисуса Христа стана тъй…“
(Мат.1:18)
Братя и сестри,
В тази първа глава на Евангелието от Матея разбираме за праведността на Йосиф. Как тази негова праведност е неподправена. Тъй щото тя има за основа любовта. А ние имаме предвкусването за една Любов сега. Защото остава седмица, докато на земята се роди Онзи, Който ще ни покаже нашето истинско раждане. Който ще ни покаже любовта, каквато е. Та да можем чрез нея и ние се родим, та да живеем чрез нея.
Св. Ап. Павел ни съветва чистосърдечно: „Прочее, братя мои, радвайте се в Господа. Едно и също да ви пиша, за мене не е тежко, а за вас то е назидателно.“ (Фи.3:1). И наистина – една такава радост в Господа е назидателна! Защото тя прави тъй, че в нас да поникне зрънцето, което в последствие ще се развие в онази добродетел, наречена търпение.
Йосиф, обручникът на Мария, след откровение насъне приема жена си. И за него това приемане не е тежко /по думите на светия Апостол/. Той с очите си вижда рождението на Спасителя.
И както той /Йосиф/ – чрез Божията благодат и чрез своята свободна воля – е поискал това, тъй бива и ние да сме като него.
Но дали сме така?
Светият Апостол ни напътства да се радваме в Господа. Ако погледнем назад – към Ветхия Завет – и спрем поглед върху Праведния Йов у неговите слова ще открием за тази радост: „Нима доброто ще приемаме от Бога, а злото да не понасяме?“ (Йов.2:10). Но какво зло, когато има радост? Още повече за нас сега, когато с трепетно очакване сме затаили дъх за Онзи, Който „Ще спаси народа Си от греховете му.“ (Мат.1:21). Понеже ние, повярвалите, сме Неговия народ.
Точно тук е тънката граница – именно да се радваме, но не да злорадстваме. Защото насмешката е много по-лесна да се извади наяве, пред очите на хората, отколкото радостта ни за ближния да види бял свят.
И това е така, защото всеки един ден – макар да вярваме в Спасителя, ние изповядваме Неговото име, но често – само на хартия. Завистливо гледаме на успехите на нашите братя и сестри. Искаме тези техни успехи да са наши, още повече ако може да е така, без да си мръднем пръста, без да положим усилия. Ето го това зло, за което стана дума. И то е изкушаващо – защото ние искаме да се покажем пред човеците – в това, че сме успели; в това, че се радваме; дори в това – че вярваме в Спасителя! А нашата вяра трябва да бъде изпълнена със страх Господен ако искаме в лицето на Йосиф да разпознаем себе си. И не просто да искаме – а да го сторим. Да вникнем в мислите му защо е искал тайно да напусне жена си… И когато в нашите мисли се поставим на неговото място – тогава ще разберем. И когато успеем – тогава и ние ще получим откровение така, както Йосиф, мъжът на Мария е получил.
Братя и сестри,
Праведността на Йосиф,… думите на Св. Ап. Павла,… заветът на праведния Йов,… всичко това наистина може да се слее в една радост. А именно – радостта от осъзнаването, че всички ние – тези, които вярваме в Спасителя и се уповаваме Нему ще можем да се родим чрез Него. Та да живеем чрез Него. (Гал.2:20).
Нека Рождеството на Иисуса Христа бъде за нас една истинска радост. Та да можем чрез Неговото рождество да разберем, че „с нас е Бог“ (Мат.1:23) и да бъдем Неговия народ. Амин.
