Незаслужено добре!

551 0

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“ — гр. Варна

Има срещи в живота на духовника, които той чака с особен трепет, изтръпнал от вътрешно напрежение. Но скоро се оказва, че те не са му донесли и половината от очакваното, а вместо това са го отегчили и дори разочаровали. А други, напротив, протичат някак тихо и неусетно, но се запечатват в съзнанието му  и го тласкат към размисъл и анализ за дълъг период от време. Те се появяват тихо и падат като слънчев лъч в облачно време, но осветляват съзнанието и невидимо го преобразяват. И той се учи от техните уроци. Расте в своя духовен път и помъдрява.

Господ Бог по неведом начин управлява всяка една душа и особено тази, която е посетил със Своята светлина. При всяка среща неизследимо ù шепне  и я превръща в Свое откровение.

Преди няколко дни се разхождах спокойно по улиците на града. Срещах различни хора и ги поздравявах с едно ведро и приятно вътрешно настроение. Изведнъж до мен в една малка улица спря луксозна кола. Бавно прозорецът на предната врата на шофьора слезе надолу и аз видях лицето на един мирянин от нашата енория. Той приветливо се обърна към мен: „Благослови, отче!“. Аз веднага отговорих: „Бог да те благослови! Здравейте! Всичко наред ли е? Как сте в тези лукави времена?“. Той въздъхна и кротко отвърна: „Незаслужено добре! Около мен — болест и смърт, страх и ужас, но Бог много ми помага и ме пази. Здрав съм и работите ми вървят добре. Вкъщи всичко е наред. Няма от какво да се оплача. Усещам Неговата милост във всичко“. Аз застинах и онемях. Думите му бяха произнесени без никакъв патос и приповдигнатост и дори без стремеж да се представи в една по-добра светлина. Понякога ние говорим с тон, с който се стараем да прикрием нещо или да го представим пред другия като по-светло и красиво. По този начин прикриваме своята уязвимост и задоволяваме тщеславието си да не бъдем наранени. Но в думите на този човек имаше кротост и някаква препатила, помъдряла откровеност. Толкова чиста и ненатраплива. Изречена със спокойния тон на човек, който дълбоко в себе си наистина осъзнава това, което изрича и дори се чувства някак неудобно от тази своя привилегированост. Казахме си още няколко думи и се разделихме. Всеки продължи по своя път, но аз останах дълбоко замислен.  Тиха кротост обзе душата ми. Усетих омиротворяване и нежност, вътрешна тишина и благост и разбрах, че това е от Божията благодат.

Този човек преди време пречупи живота си. Бизнесмен, богат, с връзки и добри познати, уважаван в съсловието и заради положението си в обществото. Но се обърна към Бога, постепенно излезе от примката на света и заживя в другата, истинската реалност. Изповяда се искрено, разкая се за греховете си и преоткри света на Православието. Превърна се в ревностен християнин и активен член на една от развиващите се енории в града. Участва в инициативи, помага с връзки и средства. От самото начало протяга ръка за помощ към онези, които имат някаква нужда. На няколко човека намери работа, даде им пари. Често помага на предстоятеля и служещите в храма. Няколко пъти плати операциите  на бедни жени, които бяха в тежко състояние в болницата. А когато те му благодаряха, отговаряше тихо: „Нищо не съм направил“. И всичко това с някаква небрежност и лекота, без желание да получи слава или отплата за извършеното. В такива ситуации бързо отместваше вниманието си или променяше темата на разговора. Драматичен образ, богата душа. Очистена с покаяние и просветена от Светия Дух. Една пълноценна личност, убедила се в силата на Бога и следваща заветите на Христос. Човек, който прави всичко възможно, за да спаси душата си.

Господи, Ти, който си Бог съкровен и оживяващ всяка душа! Ти намираш толкова много начини да ни наставляваш и вразумяваш по пътя на нашето спасение. Ти дишаш навсякъде и във всичко около нас. Посещаваш ни видимо и невидимо и неизследимо ни наставляваш по пътищата на правдата. Господи, Който изливаш благодатта Си върху всички, които Те познават! Ти ни благославяш да продължаваме напред и Сам изпращаш попътен вятър на онези, които търсят Твоите тихи пристанища. Даваш ни откровения дори когато не сме ги очаквали. Така възпълваш непълнотата ни и лекуваш нашите немощи. Бог, неизчерпаем и необясним, Светлина и топлина! Боже, как ни даваш от Премъдростта Си! Винаги непредсказуем и дълбоко откровен. Ти, Който чрез апостола на любовта си изрекъл: „Вятърът духа, дето иска и гласа му чуваш, но не знаеш отде иде и накъде отива, тъй бива с всекиго, роден от Духа“ (Иоан. 3:8).

Говориш ни дори когато привидно мълчиш и си близо до нас дори когато си мислим, че си някъде далече. Невидим и непостижим, но близък и достъпен. Колко много от нас,  които сме посетени от Твоите блага, не само сме чужди на всякаква благодарност, но и се оплакваме, недоволстваме и се гневим на обстоятелствата, в които си ни поставил, за да ни изпиташ в доволството ни. А ние сме потънали в удобство, леност и сладникаво самодоволство. И дори не се замисляме да потърсим грешките в себе си. Потопени сме в егоизъм и сме застинали в егоцентричност. Неблагодарни сме за малкото и за голямото. Хора на егото и личната изгода. Неволни слуги на бесовете или съзнателно предали се във властта на дявола. Консуматори и потребители, които понякога дори са отегчени от благовестието Христово. Неосъзнати и неосъзнаващи. И дори обвиняващи Бога за себе си и за всичко. Господи, прости ни!

Но този човек, заможен и радващ се на състоянието си, не само е осъзнал немощта си, но и е признал недостойството си. Като блудния син или като стотника. Цялото му поведение тихо нашепва: „Не съм достоен, Господи!“. Помъдрял е чрез и в Духа Светаго. Просветен и осветен, самият той се е превърнал в свидетелство за това, че богатството и бедността са духовни категории. Светът е сложен и човешката душа е неизследима. Има богати, които са бедни и бедни, които са богати. Но и богати, които са богати и бедни, които са бедни.

Един от боговидците  на светото Православие на 20 в., св. Порфирий Кавсокаливит (старецът Порфирий), обичал да се обръща към идващите при него  богомолци: „Искаш ли да разбереш колко си богат, посети болницата“. Години наред изпълнявайки послушанието си, той служил в параклиса „Свети Герасим“ в Атинската поликлиника. Превръщал болката на другите в своя, виждал и дълбоко преживявал страданията на всяка душа, която скърби и страда. Бил близо до болните, изслушвал диагнозите и споделял страховете им. Така изпълнявал своя пастирски дълг там долу в окопите, на първата бойна линия. Пред очите му минали потоци от хора, наранени души, понесли ужаса, но и мъдростта на болестта, допусната или изпратена от Бога. Видял ада на този свят, потопен в проклятието и носещ изкуплението за греха.

Ние дори не може да проумеем колко много трябва да благодарим. За всичко, което знаем и за онова, което не знаем. За това, че Бог ни е призовал от небитие в битие и ни е вдъхнал чудото на живота. А после не ни е оставил в плен на света, а е отворил духовните ни очи и ни е призовал на кораба на спасението. Превърнал ни е от роби в свободни, от грешници в тяло Христово.

Ние, лутащите се в своята непълнота и потъналите в почти непрестанна заблуда, трябва да застинем и да сведем глави пред призива на великия Павел: „За всичко благодарете“ (Сол. 5:18). Да се смирим и да се обърнем назад, като утихнем от страстите и утешени от благодатта, да погледнем изминатия път и да преценим, че Бог през цялото време ни е водил за ръка — и в болката, и в радостта. Затова нека благодарим, но с искрено и чисто сърце, загърбили суетата и сянката на гордостта.