Нека Богомладенецът възпитава сърцето ни

622 0

Автор: о. Спиридон Скутис
Превод: Константин Константинов

В нас винаги има една празнота. Една  празнота, която ни наранява. Изпълваме я с различни неща, но накрая отново остава празнота.

Отдалечаването ни от извора на живота ни беляза с ридание. С носталгията по изгубения Рай. Всички екзистенциални въпроси получават отговор чрез едни ясли. Невместимият идва да се вмести в утробата на една девойка и Той Самият да стане смисъл за цялото съ-творение. „Вселената днес с радост се изпълва, Христос се роди от Девица.”

Рождество Христово е този велик ден. Влюбеният в целия свят дойде и обикна блудницата — наранената човешка природа, за да я възсъздаде в девица, както казва в едно слово св. Йоан Златоуст. Тук го няма духа на Рождество Христово. Това, което наричаме дух на Рождество Христово, е една светска консуматорска радост, която трае само няколко дни и която за съжаление, не може да насити душата на човека, просто я омаскарява, като я облича в  наслада, а след това я потапя в скръбта от страданието. Както кафето, което е сладко, а накрая оставя горчива утайка.

На мястото на неопределеното говорене за рождественския дух Църквата изтъква една Личност, Самия Бог, Който „се яви в плът“ (1 Тим. 3:16). Самият Бог идва лично и празнотата в нас внезапно получава смисъл. Синът и Слово Божие приема плът и влиза в историята не за да ни поучи, а за да ни даде живот чрез Своята жертва. Не идва, за да даде просто някакъв смисъл на живота ни, а защото смисълът е Самият Той като Личност и като Източник на живот вечен.

Бог не е някаква сила горе на небето, а една Личност и връзката с Него е лична. Бог идва и ни приканва, без да изнудва свободата ни. Тази вътрешна празнота в крайна сметка се изпълва и вече няма място за депресия, отчаяние, болка и разруха. Нашите въжделения, жажда и въпроси внезапно получават реален смисъл.

Нека се замислим през тези дни. Нека си зададем няколко прости, детски въпроса. Какво празнуваме на Рождество Христово? Защо Бог дойде в света като Човек? Сигурно това ме засяга по някакъв начин? Какво значение има за моя живот това Откровение на Въплъщението? Защо сърцето ми е угаснало, макар да получавам подаръци и да виждам лампички?

Тези дни Църквата ще стане родилен дом. Ние с тревога ще чакаме в чакалнята да чуем радостната вест: „Христос се ражда славете Го! Христос слиза от небесата    посрещнете Го! Христос е на земята  извисете се! Пейте на Господ, всички на земята, радостно Го възпейте, народи, защото Той се прослави!“.

Рождението на Христос не е събитие, което е станало някога, което отпразнуваме и с това то приключва! Когато ставаме родители, сме призвани да отгледаме плода на своята любов, за да стане небесен жител. Тук става обратното. Нека чуем Божествения Младенец, Който става наш Баща. Нека оставим Божествения Младенец да възпита нашето сърце. Сиротството ни вече става осиновление. Ние не сме сами, ние придобиваме един Спътник, Който ни преобразява, стига да кажем голямото „Да”, както Той иска. Покажи ни пътя, Христе мой, просветли мрака на сърцето ни! Имаме нужда от това.