НЕКА ВЪЗСИЯЕ И НАД НАС ТВОЯТА ВЕЧНА СВЕТЛИНА

621 0

Автор: йеромонах Методий (Савелов-Йогел)

Източник: „Пред очами Божией Правды”

Превод: Пламена Вълчева

Господнето Преображение предшествало Кръста и Голгота. В предзрение на предстоящите страдания просиял на Тавор богочовешкият лик на Спасителя.

И отново, както в деня на Кръщението, Отецът свидетелствал: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”, а двамата истински синове на Стария Завет —  мъжът на закона — Моисей и  мъжът с пламтяща като огън вяра —  Илия —  разговаряли с Господа за предстоящия  Му изход от света.

Такъв бил пътят на първородния Син на Божията любов. Вече преобразил се, Той отишъл на Своето волно разпятие.

На Божия промисъл било угодно да открие други пътища пред синовете човешки. Човекът се преобразява в страданията. Светът се бои от болката. Във всяко лишение той осъзнава своето безсилие и ограниченост, и това съзнание го води до униние.

Очите на вярата гледат по друг начин на скърбите на този свят. В светлината на християнската надежда всяка осъзната немощ ни кара да търсим възпълването ѝ в живото общение с източника на истинския  пълноценен живот —  Господ Иисус Христос.

Всяко лишение напомня на християнина, че светът се нуждае от преображение и че това преображение трябва да започне от собствените ни души.

По думите на Господа царството Божие е вътре в нас. То се открива в съкровищницата на душата и оттам източва над света своите благодатни лъчи. И именно в страданията душата се очиства и придобива духовно раждане. Защото всеки, който търпи някакво лишение в света, печели нещо в Бога и всеки християнин е длъжен да знае, че непрекъснатата верига от страдания в неговия живот не е робство и тежки окови, а стълбица към Царството на Отца.

Да търсиш преображение в страданията — това е пътят на истинския Христов последовател.

И към този път в деня на Преображение Господне ни призовава и ще ни призовава светата Църква, докато съществува.

„Нека възсияе и над нас Твоята вечна светлина (…), Светодавче, слава на Тебе.”