Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов
Кога за последен път коленичи пред Господа? Казваш, че имаш работа, ходиш на лекции, грижиш се за твоето семейство и не успяваш. Зная това, но все пак ти често говориш за Него в компанията си, на приятелите и познатите си. Колко често обаче говориш на Него?
Изоставили сме молитвата и затова сме изпълнени с помисли. Лесно падаме в грехове, лесно се поддаваме на страстите си. Защото не предаваме сърцето и ума си на Господа. Противим се с нашия инат.
Нека коленичим пред Него. Нека вземем благословената броеница и започнем молитвата. Говорим за Него, но не говорим на Него. Но за да говорим за Него, най-вече е нужно да говорим на Него. Услажда се душата на този, който се предава на молитвата. Въобще човекът на молитвата се движи по различен начин в живота. Посреща нещата по различен начин, с повече смелост, с повече вяра. Всичко претърпява. Дори най-страшното изпитание и най-дълбоката болка.
Отиди в стаята си. Затвори вратата. Коленичи, казвайки „Господи Иисусе Христе, помилуй ме грешния”. Ще видиш, че в теб ще се събуди умилението. Едно движение, пълно със светлина, надежда и покой ще съкруши отчаянието, унилостта, безнадеждността.
През каквото и да преминаваш в живота си, колкото и трудно да е, колкото и болка и скръб да ти причинява, колкото и умора да имаш, не изоставяй молитвата. В молитвата ще намериш утеха, покой, радост и отмора. Защото в молитвата ще срещнеш Христос, Който ще те умири.
Търси Христос в живота си и Той ще дойде. Говори Му и ще те чуе. Много пъти Го забравяме и мислим, че ни е забравил. Ала Той винаги ни чака. Уважава свободата ни. Очаква да отворим сърцето си, за да влезе, очаква да отворим ума си, за да ни просветли.
Христос очаква един наш поглед, поне едно призоваване на името Му, за да се втурне. Нека не Го оставяме да чака.
***
Дано разбирам и прощавам на другите, както Бог ме разбира и ми прощава. Дано някога успея да приема другите, както Бог ме приема. Дано мълча за грешките на другите, както Бог мълчи за моите. Дано някога се смиря, както Бог се смири за мен. Дано някога обичам другите, както Бог обича мен. Дано някога обикна Бога, както Бог обича мен. Дано някога живея, както Бог иска…
***
Нека решим как искаме да извървим останалото време от живота си: сред нашето удобство, сред нашето незнание, което има за майка нашата неразкаяност? Или в Истината и покаянието, приемайки във всичко учението на Православната църква?
Наше право е да живеем, както искаме. Но нека бъдем готови да приемем и резултатите от този наш избор, които няма да са временни, само в този живот, а ще бъдат вечни.
***
Не казвай „аз съм непотребен”, защото това не е смирение. Въпросът е да разбереш, че имаш ценност, но не защото си я придобил автономно, а защото Бог те е благословил. „Каквото и добро да имам, Бог ми го даде”, това казвай. Смиреният на първо място е благодарен на Бога, но и на другите.
