Автор: о. Спиридон Скутис
Превод: Константин Константинов
Понякога мълчанието е най-добрата молитва, с която можеш да се молиш, когато нямаш думи, защото сърцето ти изпитва болка. Застани в молитвено положение и замълчи. Дори това, че стоиш пред Бога, е проява на воля и любов към Него. Ако нищо не можеш да промълвиш, не прéчи. Да се потопим в сърцето си и да Го чуем, но след като първо чуем своето собствено сърце, младенеца на своето аз…
Така става и в морето. Когато плуваме на повърхността, чуваме различни звуци. Когато се потопим, те спират и морето вече говори чрез своята дълбочина и мълчание. Мълчание, което всъщност говори. Езикът на безмълвието и на същността…
Помоли се кратко или просто погледай иконата Му — ако не можеш да говориш — там, в твоя молитвен кът със запалено кандило. Гледай иконата на Господа около пет минути, дори и нищо да не кажеш, ако не можеш. Господ знае. Ако искаш и можеш, заплачи, усмихни се, коленичи, кажи каквото ти дойде на ум. Говори свободно, но ясно, без одеждите на егоизма. И внезапно ще почувстваш, че иконата се превръща в огледало и онова, което се отразява в него, е твоята голота. Чувстваш се оголен, сякаш стоиш пред едно правдиво огледало по средата на един площад, пълен с хора. Молитвеното ни състояние отразява състоянието на битието ни. Онова, което ще видиш в огледалото, тоест онова, което ще откриеш в молитвата, се нуждае от лечение. Отиди на изповед, за да изчезне болестта, тежестта и вътрешните викове, за да дойде Христовата тишина.
Там, сред безмълвието се извършва най-голямата среща между творението и Твореца, между детето и бащата, когато те обзема чувство за недостойнство, срам и духовен свян: „Какво да Ти кажа, Господи? Как мога да застана пред Теб?”. „Озари моите дела. Покажи грешките ми, дай ми сълзи и молитва. Направи сърцето ми Твой дом.” Въпроси, чиито отговори са мълчаливи и се нуждаят от известно време, за да дойде изцелението. Защото Божията благодат работи сред безмълвието и е съработник на човека. Не е нужно много, за да имаме постоянно Божия образ като печат върху всяко дело в живота си. Един всекидневен молитвен диалог, едно „Господи Иисусе Христе, помилуй ме” и суетното ни денонощие ще заблагоухае на Рая.
Молитвата е повеля на умиротворението, зов на изцелението, диалог, призив и повик към Отца. Какъв Бог имаме само! Не са нужни томове с молитви, за да дойде! Стигат две, три думички от сърце и Той е вече тук!
