Автор: о. Спиридон Скутис
Превод: Константин Константинов
Да се причастяват децата, а родителите да стоят безучастни със скръстени ръце. Това е един момент, пълен с болка и въпросителни. Да се причастяват децата, а родителите да остават непричастени. Децата в светлината, а родителите в тъмнината.
Най-трагичният момент за един клирик е да кръсти едно дете и повече никога да не го види в храма. Да поемеш едно възхитително Божие творение в ръцете си, да го издигнеш в името на Светата Троица и да не го видиш отново. И да се питаш защо, с вътрешен плач.
Съществуват „родители”, които кръщават детето си заради името и не се интересуват за неговото духовно преуспяване и спасение. Пиано, балет, френски, но за царството небесно и спасение на душата нито дума. Раждаме едно дете и го отглеждаме като предмет. Даваме му буквално плява вместо Хляба на живота. Някои родители полудяват, ако детето им прекъсне английския, баскетбола, но когато спре да се причастява или да ходи на изповед, тогава сякаш нищо не е станало, даже дават следния страшен отговор: „Сега порасна вече. Църквата не е нужна”. Но когато му се случи нещо лошо, първата дума, която изричат, е „Пресвета Богородице! Детето ми!”.
В повечето случаи родителите не искат и да чуят за Църквата: „Стига! Не е нужно да ходиш там много! Да не си посмял да облечеш детето ми в расо!”. С бащите нещата са още по-зле: „Не ме занимавай, детето ми, с тия пости! За тези работи се разбери с майка ти!”. Повечето бащи мислят, че Църквата е за жените и майките и че грехът е една смела постъпка. Много бащи водят децата си с математическа точност към погибел: „Бъди мъж! Ходи с много жени и уважавай баща си!”. И после се чудим докъде стигна обществото. Да не забравяме, че изнасилвачът и наркоманът се създават на пет, а не на двайсет и пет годишна възраст, когато някои родители опустошават душата на детето си.
Искаш да опустошиш едно дете? Кажи му, че по-важен е светът, отколкото Христос и вече си му показал табелата към гибелната пропаст.
Друг път родителите водят детето на църква до седем-осемгодишна възраст, а след това не се появяват повече. Идва родителят, детето се причастява, а той — не. Сякаш Христос не се е разпнал и не е възкръснал за целия свят, а само за децата. Родителите мислят, че св. Причастие е, за да пази дядо Боже децата ни. Те самите се причастяват рядко и ако се причастяват, ще дойдат без изповед на Пасха или на Рождество Христово да се причастят за здраве.
Страшна сцена: детето се причастява с Христос, родителите зад него стоят безучастни и безразлични. Да виждаш детето да се връща в обятията на баща си и да пита: „Татко, ти защо не се причастяваш? Христос не дойде ли и за теб?”. Страшна гледка: Христос да говори на бащата чрез устата на детето.
Дойде време да осъзнаем, че Църквата не е място, където можем да правим сделки с едно свръхестествено същество, за да ни пази в този живот. Когато детето влезе в пубертета, ще отхвърли едно такова разбиране и добре ще направи.
Животът с Христос е една жизнена връзка, която детето трябва да види в своите родители, в противен случай в неговите очи Църквата ще бъде средновековно място за култ към едно същество, което няма връзка с настоящия живот.
Да кажем на своите деца истината за Христос и Църквата не само на думи. Длъжни сме на дело да бъдем причастни на тази истина и да я изповядваме.
Св. Йоан Златоуст казва, че родителите ще отговорят за своите деца. Нещата са много сериозни. Забравяме, че целта на раждането е децата да станат свети, а не просто да продължим рода си.
Скъпи родители, паднете на колене заедно с децата си, поговорете им за царството небесно и спасението на душата. Оставете светската плява, тя ще стане на прах. Помолете Христос и света Богородица за душата и спасението на вашите деца.
Вашият копнеж трябва да бъде не да видите децата си върху един светски пиедестал в обществото, за да се гордеете с тях, а те да станат звезди в царството небесно, т.е. във вечността.
Много пъти родителите питат: „Защо, отче, децата идваха на църква, когато бяха малки, а сега не искат да дойдат?”. Отговорът е много прост: защото децата не идваха на църква като личности, които имат връзка с личността на Господа. И когато идваха на църква, за да им покажем Христос, много пъти у дома те виждаха антихриста. Така им създадохме една лъжлива и лицемерна представа, която детето отхвърля, защото не може да понася лъжата и лицемерието. Да паднем на колене за всички деца и за всички хора, да коленичим с молитва и смирение, за да стане нашият тревожен вик призив на Рая във всяко сърце.
