НЕОБИКНОВЕНИЯТ СЕЯЧ

339 0

Автор: прот. Александър Шаргунов

Източник: www.vichuga-voskr.cerkov.ru

Превод: Пламена Вълчева

Който има уши да слуша, нека слуша! Господ изразявал в притчи голяма част от онова, което искал да каже на хората: конкретните истории се запечатват по-лесно в паметта от отвлечените учения. Кой не си спомня притчата за блудния син, който се завръща при своя любящ баща, или притчата за милосърдния самарянин? Хората слушали Христос драговолно и внимателно, когато им говорел на техния език, разказвайки им притчи, както в днешното Евангелие. Господ така разказвал тези притчи, че никой не можел да остане равнодушен. В притчите Си Той винаги насочвал слушателите към решението да променят живота си. Притчите Му говорят направо на сърцето, а това означава, че преди всичко у нас трябва да има желание да променим начина си на мислене и да се покаем. Притчите не ни дават възможност да останем неутрални. Те ясно показват, че ние сме длъжни и можем да се променим. Те ни въодушевяват, показват ни, че победата е възможна, защото същността на притчите е царството небесно, онова, което Бог извършва, когато влезе в живота ни и ни помага, ако приемем този дар.

Излезе сеяч да сее. Така започва притчата. Всички слушатели разбирали за какво става въпрос. Те били запознати с начина на сеитбата и с това каква част от пригодната за обработване земя остава пуста и безплодна. Но сеячът, за когото Господ говори, се отличава с две особености. Той сее с разточителна щедрост и противно на всички правила на сеитбата, сее на всякаква почва — на пътя, на камениста земя, сред тръни. Не е учудващо, че посятото бързо загива. Поразителното е, че добрата земя възвръща посятото семе не както обикновено — максимум десетократно, а принася тридесет, шестдесет и дори сто пъти повече — което никога преди това не се е случвало. Въпреки неуспеха с лошата земя в крайна сметка се получава свръхдобив, който превъзхожда онова, което обикновено се добива.

Полето за сеитба — това сме ние. Сеячът е Христос, а възможността за успех — Самият Бог, Който ни го дава. Господ задава директно на всеки от нас най-важния въпрос: каква е почвата на твоя живот? Или и ти си недостъпен за Божието Слово като утъпкания и твърд като асфалт път, на който семената не поникнали? Или, може би, твоята почва няма нужната дълбочина, така че когато първоначалното ти въодушевление спадне и започне зноят на деня с неговите трудове и трудности, ти липсва достатъчно търпение и постоянство? Или, може би, обраслата с тръни земя е толкова занемарена, че плевелите задушават добрите семена, понеже ежедневните грижи, развлечения и лични интереси не оставят място за Словото и за участието на Бога в живота ти?

Притчата за необикновения сеяч е огледалото, пред което Господ ни изправя. Нека погледнем в това огледало без всякакви илюзии и без да падаме духом. Бог може да измени почвата на нашия живот. Той може да я обработи, да разбие всички каменисти образувания и да превърне обраслия с плевели живот в плодоносна земя. От нас се иска да Му позволим да направи това, да се отворим за Неговото Слово и да сме готови за всичко, към което то ни насочи. Този път може да е не само труден, но и скръбен. Но само на такава цена животът ни ще стане плодоносен. Заради това Господ дойде на земята, заради това Сеячът излезе да сее.