Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов
Опитай се да се откъснеш от всякаква зависимост. Независимо дали това са вещи, лоши навици или хора. Само така ще можеш да се свържеш с Христос. Двусмислени решения не съществуват. Всичко в живота е добро и благословено. Но не трябва да става причина да поставяме Христос в ъгъла, защото за съжаление, поставяме други неща в центъра на живота си.
Никой и нищо няма да те спаси, освен Христос. Той е нашето възпълване, чрез Него идват мирът и покоят, нашето усъвършенстване като човешки същества. Ако видиш, че нещо заплашва тази твоя връзка с Христос, се отдалечи без колебание, без повторно да се замислиш…
***
Въпросът е не в това, което пишеш, а главно в това, което не пишеш, защото се страхуваш. Страхуваш се да не би да го прочетат и да не го разберат, да не би да те изопачат, да не би да те разберат погрешно, да не би да не видят дълбочината на болката ти, на мисълта ти, на сърцето ти. Затова и предпочиташ да пишеш нещо по-лесносмелаемо, по-просто и достъпно, нещо плитко и банално.
Както и тогава, когато ми каза, че се страхуваш да се изразиш, да отвориш сърцето си да не би да ме ужасиш, да не би да се уплаша от любовта ти.
И така оставаш в това да пишеш „по-прибрано”, слагайки в някое чекмедже на бюрото си всичко онова, което би искала да споделиш, но се боиш.
И така оставаш мълчалива и „прибрана”, сдържайки потока на чувствата си. Окопаваш се и се криеш, защото не виждаш да съществува друго решение. Страхуваш се, че ако се изразиш, другите няма да го издържат.
Именно това правят някои щедри и топли сърца, които предпочитат да се показват бедни и студени, за да не поставят в трудно положение останалите.
Затова и ти казвам, че в крайна сметка нещата, които никога не бяха написани и тези, които никога не бяха изказани, красят мълчанието на Рая.
***
Не забелязваме нашите недостатъци и грехове, докато в другите намираме много грешки.
Ако искаме да имаме дори малко надежда за спасение, нека оставим другите и да погледнем нашия хал. Страшно демонизиране е да смяташ себе си за по-горен от другите, за по-добър от тях. Голямата идея за нашето аз, големият респект, което имаме към това, което правим, ни кара да гледаме на другите като на по-низши от нас и да ги осъждаме строго, виждайки само техните недостатъци.
Съответно в себе си виждаме само добри и благи неща. По-голямо демонизиране от това не съществува.
Затова и трябва да станем строги съдници на себе си, а не на другите. Нека станем светлина и да оставим другите на спокойствие.
Няма да се спасим, понеже навярно сме били по-добри от някои хора в някои неща. Ще се спасим, защото живяхме смирено и тихо и се опитахме да станем утеха за брата ни, а не негов кръст и пречка в живота.
***
Всички искаме да играем, но не искаме да загубим. Всички искаме да обичаме, но не искаме да се нараним. Всички искаме да се спасим, но не искаме да се узорим. Ала когато играеш, навярно ще загубиш, когато обичаш, навярно ще се нараниш, когато искаш да се спасиш, е необходимо и малко да се узориш.
Не може само да побеждаваме. Не съществува любов без дори една сълза. Не може да има спасение без борба.