Автор: о. Спиридон Скутис
Превод: Константин Константинов
Когато решим да не ни пука дали ще се нараним, тогава ще можем да се освободим, за да живеем и обикнем истински. И Бога, и човека.
Несигурността е егоизъм. Ако искаме да обикнем, без да се смачка нашият имидж, ако се нараним и станем зверове, тогава съществува проблем. Боим се да обикнем, за да не се нараним, боим се да отидем при Христос, за да не ни изобличи чистотата на любовта Му, боим се да отидем на лекар да не би да чуем нещо неприятно. И така прекарваме дните си в страх. Картината с окървавените гвоздеи на Христос може да ме шокира, но върху нея виждаме любовта в „най-добрия ù момент“. Ако любовта имаше съпруг, той би бил болката и плод на тяхната любов би била светостта. Светците не се страхували, а се отдавали на Бога, затова претърпели невероятни мъчения, които обаче с Божията благодат приличали на роса.
Казваш: „Боя се” и Господ отговаря: „Не се бой, само вярвай”. Ако обичаш христоцентрично, няма от какво да се страхуваш. Защото любовта ти вече се е кръстила във вечността.
Ала защо се боиш? Защото, за да обикнеш истински, трябва да оставиш това, което те убива, за да можеш да полетиш. Не искаме да се разведем с греха, искаме да влезем в брак с Христос, но едновременно искаме и нашата любима (т.е. греха). Това е трагедията ни.
Страхът да обикнеш, без да се нараниш, е ад, създаден от теб за теб. Сякаш искаш да плуваш, без да се намокриш.
Колко трудно нещо е доверието. Христос ни зове: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя”, но ние, вместо да се втурнем, просто гледаме, умираме и оставаме неподвижни, бидейки изпълнени със страх.
Не се питай: „Как да преодолея страха?”. Просто погледни и прегърни окървавените гвоздеи на Христос и изцелението ти ще започне.
***
Ако не си прегърнал твоя човек без причина, ако не си му взел едно цвете просто защото така го чувстваш, без да те подтиква някаква конкретна причина, ако не си прегърнал своята половинка просто защото имаше нужда да го направиш, сякаш ти липсваше част от теб, ако не си почувствал прошката за някоя твоя грешка и не си приел прошката на другия, тогава изобщо не си разбрал защо си се оженил. Бракът ти е останал просто в аблума. Отвори албума на сърцето си и го сподели с човека, на който обеща вечна любов. Тогава ще почувстваш радостта от брачната мелодия.
Христос не присъства само в молитвите на брачното последование, а е скрит в малките моменти на любов и единение с твоя човек. Както красивият цвят е скрит в малкото семе и очаква да го полееш, за да съзрее и да вкусиш соковете на цвета, който се родил с помощта на твоята любов.
Полей брака си с Христос и цветето, което ще поникне, ще заеме най-доброто място в Рая.
Нека внимаваме да не преминат дните ни и да сме забравили да живеем.
