Автор: Деян Петров
„…не бой се, само вярвай…“ Лк. 8:50
Целият ни живот и всичко в него зависи от нас. От това, което искаме и за каквото работим и се грижим – учение, работа, семейство, хобита. Ние решаваме какво, къде и колко правим и какво следва от това – постижения, заплата, оценка от близките ни. Но идва ден, в който осъзнаваме – с лични впечатления или на близки до нас хора, а според философите, глупакът се учи от своя опит, а мъдреците – от този на другите, тоест понякога можем да разберем нещо и без самите ние да си счупим главата, а ако някой до нас просто залитне. И така, обикновено неочаквано и най-често точно когато си мислим, че всичко се подрежда, а ние сме силни и наясно какво предстои, всичко изведнъж се обърква.
Губим работата си. Наш близък се поболява. Подхлъзваме се в банята. И в краткия миг на безтегловност, когато всичко вече ни изглежда загубено – животът ни пропада, хората около нас страдат неизмеримо, ние сме загубили равновесие и няма как да го възстановим сами, докато се протягаме в безсмислен и обречен на неуспех опит да намерим опора, като се хващаме за хора, идеи или за найлоновата завеса в банята – всички непригодни да ни удържат и запазят, се случва нещо. Осъзнаваме нещо, случва се нещо в нас самите. Излизаме от коловоза, от познатото, от установеното, което всъщност е обричането ни, обричане на забрава, безполезност и ненужни никому постижения. Тогава се случва чудото. И то е чудо специално, лично, за всеки един от нас и спрямо това, което можем да разберем, почувстваме в този миг и винаги повече, отколкото заслужаваме.
И така, работата, която сме загубили, се оказва път към нещо ново и различно – домашно занимание, ново поприще, внимание към родителите или децата ни; болестта става не просто сляпа и непонятна болка, а изпитание и учител на най-важното – смирение и вяра; полетът в банята с изтръгнатата завеса в ръка – осъзнаване. Осъзнаване не само, че има смисъл в това, че някои хора си слагат килим в банята, но по-важно – че когато нещо се обърка, то се обърква само според нашите виждания, а в Божия свят всичко е стройно подредено и хармонично. Нито безпаричието, нито мъката, нито загубата на равновесие са важни.
Защото има някой до нас, Някой силен, любящ, някой, Който ще простре ръка и ще ни подкрепи, ще ни въздаде стократно, само да се отвори малко място в претрупаното ни с толкова „важни“ неща ежедневие – защото какво значение има, че си изпуснал автобуса в 18.05, ако в този момент любимата ти плаче в къщи, и то заради нещо, което ти си й казал преди малко по телефона? Какво от това, че имаш пари, ако умираш от рак? Защото вярата е в това, да приемеш, без да разбираш и контролираш всичко, Божията воля за теб и света около теб – защото тези две неща са вътрешно свързани – без теб свят няма и без света не ще съществуваш. И как, щом Бог принизи себе си заради човека, като прие такова съществуване и пострада на кръста, как може човекът да продължава да бъде горд? Августин задава този въпрос преди около 1 600 години и не знаем колцина днес имат отговор. Тези от нас, които разбират що е грях, които знаят и на дело проявяват вярата и любовта си, нямат нужда от много отговори. Защото всеки отговор е извинение.
„Не бой се, само вярвай“ – най-силните думи в историята на човечеството, подкрепени с най-невероятното дело на събуждане на човек от мъртвите, на връщането на духа на умрялата дъщеричка на Иаир, думите, които копнее всеки от нас да чуе и които всъщност изразяват най-доброто успокоение, приложими за всяка ситуация, за всеки човек.
„Не бой се, само вярвай“ – това е изречението, в което се заключава животът на християнина. Неговата цел, смисъл на живота, завет, причина да е тук – да прави всичко без страх и с вяра и да учи другите на това. Не просто да разказва и обяснява, а на дело, когато сам той в живота си е такъв, безстрашен и верен. Защото да си вярващ, означава и да си верен – не просто да знаеш, че Бог го има и е някъде там, а да устоиш и когато ти поискат живота, под формата на опрян меч на врата или като те потърси греха и дори ти се поиска да му отвориш, то е също смърт, или каквото и да е друго да ти се случва – да бъдеш верен. До смърт кръстна. А тя не е красива или приятна, но именно чрез страданията се усъвършенстваме, както и самият Иисус Христос, Началника на нашето спасение, да се слави името Му навеки! Защото по Божия благодат Той вкуси смърт за всички, нима ние не можем да се въздържим, да, не да претърпим загуба, а да се въздържим от греха – греха на яростта, на себеизтъкването, на егоизма, на притежанието, заради другите? Колко прекрасно е да дадеш вечерята си на бездомника, да посетиш затворника, да раздадеш на сиромаси, но колко е ценно да НЕ се скараш на детето си – белалийче, да НЕ излъжеш, когато те питат къде си бил, да НЕ бъдеш безразличен, когато някой страда, колкото и за теб това да изглежда несъстоятелно. Така наистина не даваш живот на греха, опазваш се чист и проявяваш Божественото, да, Божественото е и в най-дребното. За Господ няма малка правда или малък грях. Дори един час, прекаран в разговор със самотната старица отсреща или каквото друго изглежда нищожно, но ако е в името Божие и с любов, е ценно, много ценно. Обратно, и 10 стотинки откраднати, и клюката, уж безобидна, и хулата, уж критика, са големи престъпления.
Каква утеха обаче е за нас Всемогъщият Господ Бог, казал на Иаир, но и на всички нас думите „…не бой се, само вярвай…“ и обещал спасение! Показал го в миг, на дело. Колко е важно и ние с дело и с думи, с намерения и с живота си да вършим същото, да пратим същото послание, да го изречем, да го облечем в действия, да му дадем живот с всичко, което сме – „Не бой се! Само вярвай!“ Можем ли наистина да го приложим? Можем ли? Защото това не е просто красиво словосъчетание, това е Свещеното Писание, Божието Слово, То има сила, То прави чудеса, То прощава грехове и извиква от смъртта към живота.
Господ Иисус Христос извършил за кратко време две чудеса, за които си спомняме днес – изцеляването на кръвоточивата жена и възкресяването на дъщерята на Иаир. Едното без дори да прави нещо специално, без дори да мисли за това – тя се допряла до крайчеца на дрехата Му и се случило това, което 12 години е било невъзможно, тя оздравяла. По думите на самия Господ – заради вярата си. Другото чудо е с дъщерята на Иаир, смиреният в страданието началник на синагогата, силният на деня, чието дете е на смъртно легло. Иисус Христос отишъл до дома му малко късно, защото спрял да говори с кръвоточивата жена и вършил много други чудеса и произнасял поучения този ден. Пресрещнали го да Му кажат да не ходи напразно до там, защото тя вече била умряла. Той обаче продължил. Иаир – и той с Него. И въпреки всяка човешка логика, защото тя е студен и безчовечен инструмент, а любовта и кървящото сърце на бащата, вярата на началника на синагогата, че е застанал пред Сина Божий не търпят студа, безчовечността и логичността, въпреки присмивателите, които и до днес с иронията си убиват повече, отколкото онези с картечниците и погубват повече души от най-големите ни врагове, въпреки всичко влезли в дома на починалата. Тя била възкресена по заради вярата на бащата и с Божията намеса, утешение и пример за всички, които били там и през вековете четели или чували за този случай. Тези хора, изстрадали много получили облекчение, живот, избавление – от болката, от смъртта дори. Е, на нас ли няма да ни помогне Бог – за всичко добро и душеспасително, в което се подвизаваме?
Само да не занемарим това велико спасение, за което сме на този свят, за което сам Господ Бог слезе от небесата и се въплъти, и стана човек, което Той проповядва, Светите Апостоли потвърдиха, а Господ ги подкрепи с толкова поличби и чудеса и с даровете на Светия Дух, както за всеки един от нас поотделно, във всеки миг и по всякакъв начин. Нали вярваме в Бог? Нали се молим? Нали знаем, че Той ни опазва всяка нощ и ни вдига от сън всеки ден, за да извървим следващата крачка по пътя към спасението, да бъдем опора и вдъхновение за тези около нас, да бъдем християни. И когато приемем това и живеем така, тогава ще разберем защо сме увенчани със слава и чест, защо сме поставени да властваме над света, който Той е създал, защо сам Господ ни посети и се жертва за нас. Защото ни прати своите ангели, начело с Архистратига Михаил, които празнуваме днес. Въоръжени с ревност към Славата Божия, ревност за Царството Небесно, вечно воюващи срещу всяка неправда и безчестие, водени от Архангел Михаил – победител в първата битка със сатаната, постоянни в смирението и своята самоотверженост. Защото Бог ни обича, защото ни даде пример, защото Той е наш. А ние – Негови. Защото вярваме. И не се боим! Амин!
