Не за съд и осъждане

655 0

Автор: о. Спиридон Скутис
Превод: Константин Константинов

Кои са предпоставките да се причастим с Христос? „Да вървим с Него и да се съразпнем с Него, да умъртвим чрез Него насладите житейски, за да живеем с Него.”

Да вървим заедно с Христос (Той да стане нашият живот), да се разпнем (аскеза) и да умъртвим насладите и греховете си чрез тайнството Покаяние и Изповед, за да живеем с Христос във всеки един момент от живота си (очистване-святост). Така ще можем да стоим на трапезата с Господа и да се наслаждаваме на пиршеството на вярата, при което Сам Господ се принася лично, жертвайки се.

Мнозина ще се причастят, малцина ще се приобщят с Христос, някои ще Го приемат за осъждане. Защо? Защото тайнството не действа от само себе си. Нужно е и съгласието на призвания, защото дарът на Домакина е даденост. Това ще го прецени нашият духовник, не ние.

Не само постът е предпоставка за единение с Христос. По тази логика вегетарианците щяха да се причастяват всеки ден. Постът е средство за аскеза особено през Страстната седмица и форма на аскеза, чрез която съучастваме в страданията на нашия Господ. Ала така мислят повечето хора, които ще дойдат да се причастят на Велики четвъртък или на Велика събота. В този случай ние не само не получаваме очакваната полза от участието си в св. Причастие, но и напротив, твърде вероятно е да „се изгорим”, защото го приемаме за съд и осъждане. Не само разглеждаме тайнството чрез законнически категории,  но и смятаме, че то има  вълшебни свойства, а всъщност то е най-вече изцелително, тайнство на изцелението и освещението. Затова по-добре да не се причастяваме на Пасха, ако не сме получили благословение за това от своя духовник. Можем и след Пасха да се причастим с подходящата подготовка.

Молитвата на св. Йоан Златоуст по време на св. Литургия е характерна: „Удостой ни да се причастим с Твоите небесни и страшни Тайни на тази свещена и духовна трапеза с чиста съвест, за опрощение на греховете, за прошка на съгрешенията, за общение със Светия Дух, за наследяване на небесното царство, за дързновение пред Тебе, а не за съд или за осъждане.” В даден момент от последованието преди св. Причастие звъни тази предупредителна камбана: „Ти си огънкойто изгаря недостойните.”

Тайната вечеря се нарича така не защото в нея имало нещо скрито, а защото Някой се открил по тайноводствен начин. Това не била вечеря, на която раздавали обикновена земна храна за телесно укрепване. На нея Някой  предложил Себе Си, за да се съединим с Него. И на тази Вечеря ние сме почетни личности. Ще  издържим ли тази чест?

Следователно как можем да седнем на Трапезата без брачна одежда? И Иуда се причастил, но загубил всичко. Да не забравяме това.

Горещо ви моля, както казва и св. Йоан Златоуст, нека се втурнем към духовниците, да проявим послушание и да се очистим с покайващо се сърце.

Св. Причастие е същото и на Велики четвъртък, и на Велика събота, и на Томина неделя, и на 5 януари — на всяка една литургия снизхожда все същият Христос. По-добре да се причастя подготвен, отколкото неподготвен, дори и да е Пасха, казват светците на Църквата, особено св. Йоан Златоуст.

Св. Причастие е най-голямото чудо според св. Нектарий. Нека не гледаме на св. Тайни като на магическо средство, защото си играем с огъня. Да се помолим тази Пасха да придобием православно светоотеческо съзнание, за да можем да усетим изцелителните свойства на вярата.