Не насилвай и не безпокой никого

7543 1
New Born

Автор: архимандрит Андрей Конанос
Източник: ekklisiaonline.gr
Превод: Мартин Ганев

Остави детето си, остави мъжа си, остави жена си, остави всички на спокойствие да правят своите избори, да вземат собствените си решения.

Не насилвай никого. Не безпокой другите. Големият ти проблем е точно това. Ти си преместил твоя проблем върху другите и не гледаш в себе си. Никой не е виновен за твоята липса на щастие.

Не е виновен никой за недоволството, което носиш със себе си. Никой не ти е виновен за празнината, която съществува в твоята душа. Постоянно повтаряш: “Виновно ми е еди-кое си, виновно ми е еди-какво си”. Възможно ли е да ти е виновен този или онзи? Ти си си виновен.

Аз съм си виновен. Проблемът си е мой. Имам си нещо мое, което ме измъчва.

Възможно ли е моето щастие да зависи от това, което извършва моето дете, жена ми, мъжът ми или съседът ми. Тоест, за да стана щастлив аз, трябва да се променят другите ли? Вярвам, че разбираш погрешното съждение на това изискване.

Всеки един човек взема своите решения, прави своите избори, има своята зрялост и разполага със своето време. Ти трябва да си в мир със себе си и да го приемеш. Да кажеш: “Не е виновно детето ми. Не е виновен мъжът ми. Не е виновна жена ми. Аз съм виновен, че нямам добро отношение със себе си, с душата си, с Бога”.

Нямам добро отношение с Бога. Освен това, за да бъда аз щастлив, изисквам от другите да се променят. “Искам да видя, че правиш това, за да се радвам”. Ще се радваш, ако ме видиш да се променям насила. А какво искаш да имаш близо до себе си? Какво е другият? Някакво украшение? Някаква играчка, която вземаш оттук и слагаш някъде другаде, и това те прави доволен? Само че твоето дете и твоят близък не са твои владения. Имат си своята собствена личност, своята независима душа и изискват своето си жизнено пространство. Както и свобода.

Трябва да разбереш: не можеш да контролираш другите. И не се обръщай да ми кажеш: “Да, това го казваш, защото нямаш подобни задължения, затова и си спокоен”. Не, не го казвам заради това. Казвам го, защото съм виждал много брачни хора, женени, които живеят естествено. Виждал съм майки и бащи, които обичат много децата си, желаят изключително много тяхното поправяне, тяхното връщане и промяна. Но уважават безгранично своите деца. И тези родители са разбрали, че не можеш да промениш другия с крясъци. Разбери: другият не може да се промени с твоите крясъци. Но дори и да го промениш, тази промяна ще е временна и ще съдържа в себе си нещо принудително. А този натиск ще избие някъде другаде. Хората не се променят така.

Остави детето си на мира. Да, кажи му кое е правилно. Разбира се. Ще му го кажеш веднъж, ще му го кажеш два пъти, три пъти. А после? Какво ще правиш? “Не, аз искам да го видя, че се променя още сега”. Това е някаква твоя необходимост. Приеми го. Това е твоята потребност, да направиш хората такива, каквито ти ги искаш. Следователно това е твоят проблем.


1 коментар за "Не насилвай и не безпокой никого"

  1. Камен

    Истина е човек трябва сам да върши това което иска а не други да му се мешат.За това се казва човек се учи от грешките си.Дете когато счупи чаша примерно,вземи метла и лопадка и помети шчупеното заведи го до кофата исхвърлия да види че е згрешил и ще разбере вместо да крещиш и викаш,по една невина душичка.Когато викаш ил го биеш то помни и започва страх и така после стига до стрес и тогава разбираш какво си направил с детето си и се чудиш какво да правиш.

Comments are closed.