Не оставяй дните си без живот

838 0

Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов

Дойде и ми каза, че твоята цел е просто да свърши денят, който току-що започна. Това е затвор, задушаване, плен, който стана в теб, от теб, за теб. Да следваш определени правила; правила, които ще приключат деня ти по безболезнен начин, защото не очакваш нищо добро да се случи, просто се надяваш да не стане по-лошо. Твоята болка, проблеми, притеснения, помисли те надвиха. Ти се остави на вихъра на скръбта, затова и престана да се надяваш, престана да вярваш. Просто продължаваш да съществуваш, нищо повече. И страдаш. Искаш да спре това мъчение, но не правиш нищо съществено, за да го преодолееш. Хленчиш, правиш своите сметки и се разочароваш. Губиш се в помислите си. И така се чувстваш душевно смазан. Нямаш желание за нищо, макар и сърцето ти дълбоко да жадува за живот.
Казваш, че си се изморил. Ако е така, отмори; но не зарязвай всичко. Това не е решение. Не е решение да оставяш дните си без живот.

Всичко, което идва в живота ти, служи за неговото формиране. Не го отхвърляй. Решението идва, когато го приемем. Само тогава можем да се отнесем правилно към всички въпроси, които ни задавят. Това ще ти донесе мир, а навярно и решение. Ако откажеш да го приемеш, тогава единственото, което ще постигнеш, е да страдаш и да увеличаваш проблема си. Не се прави, че не виждаш. За да преодолееш едно състояние, е нужно да го погледнеш в очите, а не да искаш да го прогониш далеч от себе си по магически начин.

И още нещо — поеми своята отговорност. Не прехвърляй отговорността само върху другите или върху обстоятелствата. Малко или много и ти си виновен за това, което ти се случва. И ако не си виновен за това, си виновен за нещо друго.  „В едно грешим, а за друго биваме наказвани” — се казва в поговорката.

И ако искаш помощ — а всички ние имаме нужда от помощ — не се колебай отново да дойдеш и да го  кажеш на твоя духовник, не се колебай да се помолиш, не се колебай да поговориш с някой приятел, за когото знаеш, че ще те чуе и ще ти помогне съществено. Във всеки случай се отвори към другите. Всичко в живота ни става смърт, когато се затваряме в черупката на егото си. Не прави това.

Кръстът ти ще стане възкресение, само когато го прегърнеш и в сърцето ти влезе смирението, което ще донесе покаянието. И то ще ти даде отново живот и радост вместо мъртвостта, която чувстваш.

Ако всичко това ти се струва една празна теория, не го чети. Просто излез навън и се разходи бавно… И това е нещо. Но имай в ума си Бога, дори и по време на твоята разходка. Защото само Той може да те освободи от твоя ад, защото само Той може да те накара да видиш живота си по друг начин, да видиш живота без „отстъпки” в неговата пълнота.