Автор: о. Спиридон Скутис
Превод: Константин Константинов
Преследват ни неизпълнени желания и очаквания от другите, а когато те не биват удовлетворени, в нас настъпва скръб и разочарование.
Оплакваме се и просим любов, приятелство и доброта от другите и за съжаление, се разочароваме. Копнежът хората да утолят нашата жажда в крайна сметка ни отвежда до извора без вода и ни оставя наранени и страдащи.
Опитваме се в пустинята на живота да засадим очаквания и желания, но в крайна сметка вместо тази пустиня да изкара плодове, се превръща в минно поле. Всичко това е така, защото сме насочили нашето битие в погрешна посока. Вместо да се обърнем на изток и да потърсим Слънцето на Правдата Христос, избираме западната посока и се спъваме по пътеките на мрака и смъртта.
Старецът Емилиан Симонопетритски поставя основите за отношенията ни с другите:
„Когато искаш да се въоръжиш, за да преодолееш трудностите в сътрудничеството ти с другите, направи това: никога не си позволявай да имаш дори и най-малкото желание, защото всяко желание непременно ще те доведе до противопоставяне, дори и до сблъсък с хората и този сблъсък ще плячкоса всяко вътрешно усилие и ще разруши вниманието ти“.
От това какво искам зависи това какво ще стане. Ако волята е болна, резултатът ще е едно болно състояние. Единственото силно желание и искане, което сме длъжни да имаме, е Христос и Неговото Царство. Останалите очаквания и желания се движат в тлението на смъртта, затова напразно се трудим.
Да не търсим пълнотата в човешките отношения и на материалистично равнище, защото няма да я намерим. Господ ни е изяснил нещата. Той е висшата връзка, изпълването на всички отношения, основата на всичко. Той е Алфа и Омега, Началото и Краят, вечността и Раят.
Само връзката с Христос може да утоли жаждата на нашата душа, която се терзае всекидневно в безумни желания без резултат. Обичай, помагай, давай, прегръщай и да не ти е грижа. Стани светилник на святост и да не те занимава какво правят другите.
Не очаквай нищо от никого, ти направи движението и не се притеснявай.
Стани свят, за да се утешават в твоето присъствие наранени сърца и да намират изцеление.
Светостта е нашето предназначение: „Бъдете свети, понеже Аз съм свет“ (1 Петр. 1:16). Другите да те преследват и да те питат: „Кажи ми какво живееш и аз да го живея!“ и ти да отговаряш: „Ела и виж“ (Иоан. 1:47). Не търси, човече, лъжливи сладостни любови, защото никога няма да намериш покой. В прегръдката на Господ се намира пълнотата на всички нужди, желания и очаквания на душата ни. Нашата христоцентрична любов да стане освещение, да освещаваме целия свят, за да се простре Раят в цялата вселена. Не търси никога любов, стани любов и това е достатъчно, за да се променят хората. Тръгни сега! На добър път с благословението на нашия Господ!
