Автор: арх. Андрей Конанос
Източник: YouTube
Превод: Мартин Ганев
Съществуват хора, които се считат за напълно недостойни да се радват на нещо в живота, и когато някога им се отдаде възможност да си отпочинат, да се насладят на нещо, да направят едно малко пътуване, да се отпуснат някой уикенд. Те смятат, че не трябва да го правят, че животът за тях е един постоянен дълг, задължения, деца, семейство, умора, четене. Казват, че ако направят това, ще избягат от духа и атмосферата на любовта. “Аз не мога да си прекарвам добре!” Някой път обаче, това “прекарване добре” ни помага да се върнем към своите близки, към тези, които обичаме, много по-кротки, много по-щастливи и по-спокойни. Може би това е големият ни дар, които ще предложим на общността от хора, които обичаме. Най-голямото мисионерство на този свят е да предложиш себе си спокоен, радостен, отпочинал и щастлив. Значи, ако една малка почивка, едно малко развлечение, един отдих в този живот ти помогне да си в равновесие, да се радваш, да се върнеш след това към тези, които обичаш, и те те видят като човек, който излъчва радост, креативност, уравновесена нервна система, видят човек, без да се смущава, без да се нервира и без да се ядосва, то тогава трябва да го направиш. И когато го правиш, не трябва да имаш угризения, защото много пъти се страхуваме от радостта, страхуваме се от отдиха, от почивката, защото сме съчетали този живот с едно постоянно усилие, едно постоянно затруднение, с една постоянна битка и борба за оцеляването, което ни води до резултат никога да не се радваме, макар че дълбоко в себе си го искаме.
Поучих се от една жена, която има голямо семейство. Тя задължително си открадва на обед малко време, от 30 до 40 минути, за да си отпочине и поспи. И ми казва “отче някой може да си помисли, че се отпускам и се наслаждавам на нещо, че бягам от задълженията си, докато животът се развива с луда скорост. И аз имам много задължения, но чувствам, че ако не поспя за това малко време, като се върне мъжът ми, когато се върнат децата и се събере умората от деня, аз ще проява нервност, умора и смущения, и накрая няма да излъчвам това спокойствие, мир и търпение, които проявявам, когато поспя дори и малко.”
Следователно, не се страхувай да се радваш, не се страхувай да си отпочинеш, не се страхувай да дадеш на себе си едно такова малко подаръче на отдих, спокойствие и почивка, защото това е един голям подарък и за останалите. Мисля, че един от най-големите дарове, които човек може да предложи на този свят и на тези, които обича, е дарът на “самият себе си” в състояние на щастие, покой и радост.
Нашата земя се е нарекла “долината на плача”, т.е. една долина, в която постоянно се изливат сълзи, болка, горчивина, болести, притеснения, негодувания, измъчени хора. Ако в тази “долина на плача”, в която всички изливат сълзите на своята горчивина, ти предложиш сълзи на благодарност и славословие, това е много голям дар, с който ще уравновесиш състоянието на нещастие, което съществува в този свят. Твоят отговор на това ще бъде твоята радост, твоята усмивка, щастието и здравето ти. Значи, ако в горчилката на света ти се наслаждаваш на малките радости в своя живот, ти можеш да предложиш своят покой и радост, а това само по себе си е един голям дар (предложение) в действителността на този живот.
Помня един човек, на когото след неговия развод му бе останал един безплатен билет за пътуване към Америка. Оказал се на доста неудобно и сбутано място. Помислил си “ще седя 10 часа между двама човека, смачкан след този развод, след тази горчивина, в меланхолията, която преживявам.” Попитал за по-хубаво място и му отвърнали, че няма. Тогава попитал за място в първа класа и му казали, че има, но трябва да доплати доста повече пари. Той помислил, размислил, отмерил това, за което ти говоря толкова време, и накрая решил, че си струва. “Да, ще взема мястото от първа класа. Защото състоянието, в което се намирам, поради напрежението и свръхнапрежението, което преживявам, имам право малко да си отпочина и да се отпусна, защото това ще ме върне след това по-добър, по-мирен и по-щастлив сред онези, които обичам, в моята работа, при децата ми, в остатъка от моя живот, защото животът продължава. Разведох се, но животът продължава.”
Следователно, понякога не се страхувай да вземеш първото място в един самолетен полет, не се страхувай да правиш някои ваканции, да избягаш някой уикенд, да се насладиш на някое хубаво ястие или питие с онези, които обичаш. Недей да имаш угризение за моментите, в който се радваш на Божиите подаръци, но ги използвай, за да станеш по-уравновесен/а и по щастлив/а в себе си, отвръщайки на този дар с твоята благодарност и славословие към Бога.
Пожелавам ти да приложиш тези неща в своя живот, и доказателство за това да са радостта и щастието, за които ще свидетелстват твоето лице и живот!