НИКОГА НЕ СЪДИ СВЕЩЕНИК

1501 0

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“(Малка Богородица) и храм Св. Атанасий“, гр. Варна

,,За нищо на света не съди свещеник, защото една сълза пред престола може да измие всичките му грехове.”старец Михаил Питкевич

За Бога, човече, не съди свещеник!

Защото не знаеш неговия ад…

Нямаш си и представа за дълбочината на пъкъла, който се таи там някъде в дъното на душата му. Това са девет кръга, които като огнени пръстени обтягат целия му вътрешен свят и го хвърлят от огън в огън, като спират дъха му и всячески му пречат да приеме най-съкровения мир на Христос — душевния мир.

За Бога, човече, не съди свещеник!

Защото не познаваш неговия апокалипсис…

Ти нямаш и най-малка представа за ветровете, които  се кръстосват в душата му, и за стихиите, които помитат всичко, което е изградил като крепост, за да отстоява Тялото Христово и самия себе си. Дори и не подозираш колко всеобхватна и всеобемаща е личната му „метаноя“ и как цялата му личност вибрира в трептенията на „невидимата бран“.

За Бога, човече, не съди свещеник!

Защото не знаеш откъде започва и през какво преминава неговият път. Как Христос го е призвал и предопределил, как го е поставил и му е дал Своето всеоръжие, за да води неравната борба за спасението на душите. Колко стръмен и опасен е пътят му, как се спуска надолу и възкачва нагоре. Не виждаш сипеите и пропастите, покрай които се движи напред, и не познаваш спътниците, които Той му изпраща от самото начало до мястото, където е достигнал в криволиченията си. И колко пъти е минал през огън и вода и е пресушавал своите малки блата, за да се бори с невидимите и видимите си врагове  и да прогонва скритите си демони. Колко зловонни са клокочещите извори отстрани  и как замърсяват въздуха, който поема в гърдите си.

За Бога, човече, не съди свещеник!

Защото не знаеш неговия прилив…

Колко силни са вълните му и как тласкат кораба му встрани и надолу, как има опасност да се разбие в подводните рифове и стърчащите скали отстрани. И колко му е трудно на моменти да удържи с немощните си ръце въжетата и да следва правилния курс напред. Тогава, когато се лута във водовъртежите и завихрянията си и внезапно го връхлита страхът  от корабокрушение за него и за всички, които води със себе си.

За Бога, човече, не съди свещеник!

Защото не познаваш неговия отлив…

И колко силно може да бъде отхвърлен назад от силата на насрещния вятър и  разнебитен и опустошен, да се спре в някое тихо и блатисто пристанище, далече от остров Добра надежда. Изгубил посоката и с разкъсани платна да се опитва да се закрепи и да намери компас за вярната посока в морето на живота.

За Бога, човече, не съди свещеник!

Защото не знаеш какво Спасителят иска и очаква от него…

Защото Той има не само план, но и дълбок, премъдър промисъл за него. Само Той знае колко ще бъде оставен в земята на смъртните и кога душата му ще бъде изискана, за да даде отчет за всичките си дела. Защото никой не е изпитан докрай в горчивината на болката и горнилото на страданията.

За Бога, човече, не съди свещеник!

Защото не познаваш неговата благодат…

А тя дори не е и негова, а Висша, Божия — просвещаваща, преобразяваща, обновяваща, изцеряваща и вдъхновящаща за изцяло нов живот като пастир и духовник. Ти не можеш и да предположиш за степента на преобразяването на този, който Христос е избрал да Му служи и колко и какви дарове му е предал чрез тайнството Свещенство. С логика и ум няма как да разбереш как от него като извор започват да бликат потоци от жива вода, с които той напоява околните и освещава тази суха и пропита от грях земя.

За Бога, човече, не съди свещеник!

Защото нищо не знаеш за святата му власт…

Дори и не предполагаш, че той, колкото и скромен и невзрачен да е като мъж и човек, може да направлява стихиите на света. На него и единствено на него във вселената Вседържителят е дал ключа за рая  и привилегията да прощава грехове. Той е Господен посланик на земята, разпоредник  на пътищата човешки и вестител на Божиите тайни. Ангели и демони му се подчиняват. Той може да изпрати душата ти  пред портите на ада и пред дверите на рая.

За Бога, човече, не съди свещеник!

Защото нямаш и представа за неговия съд…

Но не за този пред всеобщия съдия Христос, а за този пред олтара на съвестта му. Никой освен Бог не може да прозре какво изпитва  в този тих час, когато в края на деня затвори очи и отново преживее всичко, което е преминал през изтеклия Божи ден. Тогава, когато пред взора му преминат отново всички лица, които е срещнал и всички, които Бог му е пратил като спътници както на Лука и Клеопа по пътя за Емаус.

За Бога, човече, не съди свещеник!

Защото не можеш да проникнеш в неговите сънища…

И да видиш как в тях навлиза врагът и се опитва да смути  уморената му душа. Ах, как всичко се превръща в кошмар и какви видения и заплахи  използва, за да го отклони от пътя и да го разколебае в решителността му да служи на Христос.

За Бога, човече, не съди свещеник!

Защото не познаваш отговорността на пастирството му…

За това как е призван и изпратен да бъде водач, учител и пастир на поразените от греха души и стълб на погиващите в долината на смъртната сянка. Защото Пастироначалникът „зове овцете си по име“ и му е дал привилегията да ги събира, храни и води към своята вечна кошара — царството небесно.

За Бога, човече, не съди свещеник!

Защото не познаваш силата на неговата молитва…

Тя е неговото най-поразяващо оръжие и с нея той може да върши чудеса чрез и в Христа Спасителя. Тя преобразява света и с искреното си застъпничество може да изведе душата на грешника дори и от ада. Душите на живите и покойниците, на здравите и болните, на кръстените и дори на некръстените стоят в десницата му и той ги облегчава, лекува и насочва чрез своето тихо  и често невидимо настояване пред Спасителя и Неговите светии. Ти си нямаш и представа как Бог слуша свещениците си — не толкова заради тях, а заради духовната власт, в която ги е облякъл. Повярвай ми: Той ги слуша.

За Бога, човече, не съди свещеник!

Защото не знаеш мощта на Неговото слово…

Тръба Божия. Глас Господен. Откровение „свише“. Това, което извира от вечнобликащия Логос и предава небесния огън на  земята. То е благословено и преблагословено, мъдро и премъдро, защото идва от Отца на светлините. Това е неговият меч, с който той предава волята Божия и непомръкващата светлина на светото Евангелие.

За Бога, човече, не съди свещеник!

Защото не можеш и да предположиш онзи миг, в който той ще застане пред престола на Христос…

Бог ще открие книгата на служението му и ще види всичките му дела. Всичко, което е извършил и онова, което не е извършил, а е трябвало да извърши.  И как той ще дава отговор не само за всяка мисъл или дело, но и за всяко наставление или поглед към другите, сред които Той го е пратил.

За Бога, човече, не съди свещеник!

Защото дори и една сълза пред престола на Господ Бог може да измие всичките му грехове…