НИКОЙ НЕ Е ВЪЗЛЯЗЪЛ НА НЕБЕТО ОСВЕН ХРИСТОС

592 0

Автор: Навпактски митрополит Йеротей (Влахос)

Източник: „The feasts of the Lord”

Превод: Пламена Вълчева

Гръцката дума за „възнесение” е „analipsis”. Тази дума се използва, за да се обозначи възлизането на Богочовека на небето, където Той пребивава с Бог Отец. Христос винаги е имал еднаква власт със Своя Отец, но сега има власт като въплътен Бог. Вглеждайки се в Христовото Възнесение, ние виждаме едно „необикновено конно състезание”, защото Създателят на света се възнася в колесницата на плътта (св. Епифаний Кипърски).

Освен думата „възнесение” в Свещеното Писание се използва и думата „anodos”, възлизане. „Бог възлезе при възклицания”. Въпреки това между „възнесение” и „възлизане” има разлика, която насочва към тайната на това събитие. Ние използваме глагола „възнасям се” главно, за да говорим за божеството, а глаголите „издигам се” и „подземам”, за да говорим за човешката природа, човешкото тяло. Затова понякога се казва „издигна се”, а понякога „възнесе се”, за да повярваме, че Христос е едновременно Бог и човек. Тези различни думи разкриват тайната на Богочовека (св. Диадох Фотикийски).

Христос е първият и единственият, Който възлиза на небето с плътта, която е приел от Богородица. По този въпрос имаме уверението на Самия Христос, Който казва: „Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето” (Иоан. 3:13). Думата „никой” поставя това извън всякакво съмнение, защото е излязла от чистите уста на Господа. Несъмнено, съгласно тълкуванието на светите отци, Богородица също е възлязла на небето със своята плът, но това е станало след Христовото Възнесение именно защото от нейната плът се е въплътил Христос. Но дори и в този случай плътта на Богородица е постигнала обожение, докато Христовата плът е източник на нетварна благодат.

Христовото уверение, че никой не е възлязъл на небето освен Самия Него, привидно противоречи на свидетелството на Свещеното Писание, че пророк Илия също е бил взет на небето. Ако разгледаме внимателно текста на Свещеното Писание и тълкуванията на светите отци обаче, ще видим, че не съществува противоречие.

За възнесението на пророк Илия в Свещеното Писание се казва: „Изведнъж се яви огнена колесница, и огнени коне, и ги раздвоиха един от други, и Илия се понесе във вихрушка към небето” (4 Царств. 2:11), а за Възнесението на Христос: „А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога” (Марк. 16:19). И така, виждаме, че за пророк Илия е използван изразът „към небето”, а за Христос — изразът „на небето”.

Отбелязвайки тази разлика, светите отци посочват, че тя не е само въпрос на различен изказ, но и на различно богословско съдържание. „Към небето” съдържа някаква неопределеност, докато „на небето” съдържа истината (св. Епифаний). Следователно тук не става въпрос за едно и също нещо. Христовото възнесение на небесата е извън всякакво съмнение, защото изразът е достатъчно красноречив.

Освен тази разлика, несъмнено съществува и друга, по-голяма. Според светите отци, макар пророк Илия да е бил взет с тяло, той не е възлязъл на небесата — там, където е Бог, а в друго „пространство”. Според свети Йоан Златоуст той се намира в земния рай, от който Адам е отпаднал чрез непослушанието си и престъпването на Божията заповед. Свети Нил твърди, че пророк Илия се намира в етера, който е разположен по-високо от атмосферата, но по-ниско от небесата.

Свети Григорий Палама, със своята богословска проницателност, е по-аналитичен и разширява обхвата на това събитие. Той казва, че както преди Христос е имало много възкресения, така и преди Неговото Възнесение е имало много възнесения. В Стария Завет се казва, че духът е издигнал пророк Иезекиил и че ангел е пренесъл Авакум, но преди всичко — че пророк Илия се е възнесъл в огнена колесница. Всички тези възнесения представлявали своего рода „преместване”, при което пророците по някакъв начин са били вдигнати от земята, без да се отделят от нея. С други думи, никой от тях не е преминал отвъд земната атмосфера. Също така всички, които са били вдигнати и върнати на земята, малко по-късно отново са умрели. Христос обаче е възкръснал и смъртта не е имала власт над Него, и понеже е възлязъл на небето, всяко друго възнасяне е по-малко от Неговото.

От тези светоотечески думи можем да заключим, че издигането на пророк Илия в огнена колесница е било своеобразен преход, своего рода смърт, в известна степен разкриваща начина, по който хората са щели да си отиват от този свят, ако Адам не беше съгрешил и смъртта не беше влязла в света. Всичко това несъмнено потвърждава, че никой не е възлязъл на небето освен Христос.