Новата година – размисъл

616 0
nova-godina

Автор: Митрополит Владимир (Сабодан)
Източник: orthochristian.com
Превод: Павел Стефанов

Всеки път, когато мине определен период от нашия живот, неустойчивият и силен характер на времето се усеща с особена сила.

В тези моменти всеки от нас, осъзнаващ действието на Божия Промисъл върху нас, си спомня за старите времена и настъпващите години, нуждаейки се от Божията милост, благодарейки на Бога и надявайки се на Него. Чрез устата на Св. пророк Исая (Ис. 61:2) и от самия Господ Иисус Христос (Лука 4:19) годината се нарича „Господня“ и „благоприятна“. Едва ли има човек, който не би искал всяка нова година в живота му да бъде „Господня“ и „благоприятна“. Това желание ни събра сега в Църквата. Изпълнението му зависи както от Бога, така и от хората. Просейки Божието благословение за настъпващата Нова година, братя и сестри, за какво трябва да разсъждаваме и какво да заявим?

Трябва да мислим за Бога, за времето и за себе си. В този триъгълник лежи нашият живот с неговата същност и цел.

Бог не е подвластен на никого и на нищо. Той е Творецът и Господ на света, на всичко видимо и невидимо. Той управлява света. Той е Алфата и Омегата, началото и края. От съществено значение е дълбоко да осъзнаем, че Той държи времето и сезоните в ръката Си – Той, Господ Всемогъщият, Който устройва всичко премъдро и от любов към човека.

Важно е да вярваме в Божията сила и в Неговата Божествена помощ, защото всеки дар идва отгоре, идващ от Отец на светлините. Времето на нашия живот е Божествен дар. Този дар, като скъпоценен съд, трябва да бъде върнат на Бога, пълен със святи стремежи и добри дела (Мат. 25:14-30).

Човекът е Божие творение. Той е образ и подобие на Бога. Той е наследник на вечността. Престоят му на земята обаче е ограничен. Ако вземем предвид годините на нашия живот, тогава със сигурност може да се каже, че сме странници на тази земя. Земният ни живот е като звездите: докато звездата е на небето тя свети, но когато падне от небето, тя проблясва и понякога гори, преди да стигне до земята.

Времето ни е дадено от Бога за духовно израстване и усъвършенстване. Земният живот е началото на вечността. Затова трябва да ценим всеки час. Всичко, което е свято, всичко, което е благочестиво в живота, всичките ни трудове за спасение тук на земята ще дадат изобилен плод във вечния живот.

С настъпването на всяка Нова година ние се приближаваме все по-близо до гробовете си – и по-близо до вечността. И въпреки че това е безспорно, изглежда не го забелязваме. Толкова сме привързани към земята, духът ни е толкова пленен от плътта, че гледаме, а не виждаме, и слушаме, а не чуваме (Мат. 13:13). Дори когато смъртта ни гледа в очите, ние някак смятаме, че това е невъзможно за нас. Започвайки новата година, ние си задаваме въпроса: може ли тя да е последната в живота ни?

Слушайки Божествената заповед, учението на Светата Църква и призива на нашата съвест, нека се молим винаги на Бога (срв. Пс. 31:6), да се надяваме на Него по всяко време (Пс. 61:9), и да Го благославяме по всяко време. По думите на св. апостол Павел, докле имаме време, нека правим добро на всички човеци (Гал. 6:10).

Господи, благослови и тази Твоя година, уталожи разделението в Църквите, угаси яростта на езичниците и потуши надигането на ересите със силата на Твоя Дух! Приеми всички нас в Твоето Царство; дарувай ни Твоя мир и любов, Господи Боже наш, защото Ти си ни дал всичко. И дай ни с едни уста и с едно сърце да славим и възпяваме пречестното и великолепно Твое име – на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и във вечни векове! Амин!