Автор: св. Йоан Златоуст
Източник: www.orthodox.net
Превод: Павел Стефанов
Аз също винаги ви моля и не спирам да ви умолявам не само да внимавате в онова, което казвам тук, но и когато сте вкъщи, да бъдете постоянни в четенето на Божествените Писания.
Когато съм с всеки един от вас поотделно, не спирам да ви давам същия този съвет. Нека никой не ми казва тези празни думи, достойни за сурово осъждане: „Не мога да напусна съдебната палата, управлявам делата на града, практикувам занаят, имам жена, отглеждам деца, грижа се за домакинството, аз съм светски човек; четенето на Писанието не е за мен, а за отшелниците, които са се заселили по планинските върхове и които поддържат този начин на живот непрестанно.”
Какво говориш, човече? Нима четенето на Писанията не е за теб, понеже си заобиколен от множество грижи? То е повече за теб, отколкото за тях. Те не се нуждаят толкова от помощта на Божественото Писание, колкото онези, които са обременени със светски грижи. Монасите, които са освободени от градския шум и са построили колибите си в пустинята, които не притежават нищо, но без страх се упражняват в премъдростта сред спокойствието на тихия живот, сякаш почиват в пристанище и се наслаждават на голяма сигурност; а ние, които се мятаме насред морето, водени от множество грехове, винаги се нуждаем от непрестанната и неспирна помощ на Писанието. Те почиват далеч от битката и затова не получават много рани; но ти стоиш постоянно на първа линия и получаваш постоянно удари. Така че ти имаш нужда от повече средства за защита.
Например жена ти те дразни или синът ти те наскърбява, или твоят слуга те ядосва, или врагът ти замисля зло против теб, или съседът ти те проклина, или те заплашва съдебно дело, или те притеснява бедност, или си загубил имущество, или те угнетява нещастие, както и много други причини, които те обезсърчават и ти донасят скръб и отчаяние.
Следователно ние имаме постоянна нужда да се обличаме в бронята на Писанията.
Писано е, че минаваме през примки и вървим по крепостните стени на града. Например похотта на плътта атакува по-яростно онези, които живеят в света. Може да се съблазним от някое красиво лице или красиво тяло, от срамна фраза, пронизваща ушите ни и притесняваща ума ни, или от неприлична песен.
Но защо казвам това? Онова, което често изглежда най-невинното от всички тези нападения — ароматът на парфюм, идващ от блудници, които минават наблизо, ни улавя и пленява съвсем случайно. А има много други неща като тези, които обсаждат душите ни: поради това ние се нуждаем от Божествените лекарства, за да излекуваме раните, които сме получили и за да се предпазим от онези, които все още не сме получили, но ще получим. Ние трябва напълно да угасим стрелите на дявола и да ги победим чрез непрекъснато четене на Божествените Писания. Защото не е възможно някой да бъде спасен, без непрекъснато да се ползва от духовното четене.
Всъщност ние трябва да се радваме, ако дори и при непрестанно използване на тази духовна терапия, все пак успеем да се спасим. Но когато сме нападани ежедневно и не използваме никаква помощ, каква надежда имаме за спасение?
Четенето на Писанията е чудесно средство да устоим срещу греха. Пренебрегването на Писанията е голяма канара и дълбока бездна; да не познаваш Божествените закони е голямо лукавство спрямо спасението. Това ражда ереси, това води до покварен начин на живот, това осуетява небесните неща. Защото е невъзможно някой да си отиде без полза, ако чете непрестанно Писанията с внимание.
