Автор: о. Спиридон Скутис
Превод: Константин Константинов
Покойният Сисанийски митрополит Павел казваше, че Бог е там, където сме Го оставили.
Молим се, призоваваме Христос в молитвата си, но дали сме готови да Го чуем? Желаем ли Го, или ако нещо наруши нашия егоизъм, ще Го отхвърлим? Колко пъти, когато нашият духовен отец ни каже да поговорим с някого и да му простим, ние отговаряме: „Нито в този, нито в следващия живот, отче!”. Обикновено искаме Бог за нашите работи, както казваше старецът Емилиан. Един Бог, Когото да „безпокоим” в болести, болки и трудности, а иначе да оставяме встрани.
Връзката предполага трайна любов във всичко, по цялата ширина и дължина. В радости, в скърби, в славословия искам да бъда с Бога. В противен случай ще се превърне в идолопоклонническа сделка и естествено ще бъде мъртва връзка.
Понякога Бог отговаря отрицателно за наше добро, защото не трябва да получаваме онова, което искаме, когато то ще ни разруши, т.е. когато не е в наша полза и Бог знае това. Той е жив и диалогичен Бог, Който е във връзка с нас и Който казва „Не”, за да ни предпази. Друго нещо е, ако не искаме да Го „чуем”. Ние се ръководим от волята и желанието си. В нашата вяра ние вървим с „Ако това е благословено и за наша духовна полза, защото може и да не е”.
Казваме: „Молете се и Бог ще направи онова, което искате”. Но защо би го направил? Задължен ли ми е? И ако това, за което се моля, е демоничен егоизъм, тогава какво ще стане? Има ли желанието на молитвата ми връзка със спасението и покаянието, или само със светското удоволствие?
Виждаме Бога като езерце с желания, в което хвърляме нещо, за да получим онова, което искаме.
В крайна сметка най-трудната молитва е Господнята. В момента, в който кажем „Да бъде Твоята воля”, трябва да сме готови за всичко, защото в противен случай просто хвърляме думи на вятъра.
За да разгадаем това, трябва да си отговорим на няколко прости въпроса:
„Какво е Бог за мен? Защо Го искам? Какво искам от Него?”. В отговорите се крие нашата духовна диагноза и екзистенциална ориентация.
